1 Е то, Господ изпразва земята и я запустява, Превръща я разпръсва жителите й.

Вот, Господь опустошает землю и разоряет ее; Он искажает ее лицо и рассеивает ее обитателей.

2 И ще стане, както на людете, така и на свещеника; Както на слугата така и на господаря му; Както на слугинята, така и на господарката й; Както на купувача, така и на продавача; Както на земеделеца, така и на заемача; Както на приемача с лихва, така и на оня, който му дава с лихва.

Что будет с народом, то и со священником, что со слугой, то и с господином, что со служанкой, то и с госпожой, что с покупателем, то и с продавцом, что с берущим взаймы, то и с заимодавцем, что с должником, то и с ростовщиком.

3 С ъвсем ще се изпразни земята, и съвършено ще се оголи; Защото Господ е изговорил това слово.

Земля будет совершенно опустошена и до конца разграблена. Это сказал Господь.

4 З емята жалее и повяхва; Светът изнемощява и повяхва; Високопоставените между людете на земята са изнемощели.

Земля высыхает и увядает, мир угасает и увядает, угасают и правители земли.

5 З емята тоже е осквернена под жителите си, Защото престъпиха законите, не зачитаха повелението, Нарушиха вечния завет.

Земля осквернена ее жителями; они попирали законы, преступали установления и нарушили вечный завет.

6 З атова, клетва погълна земята, И ония, които живеят на нея се намериха виновни; Затова жителите на земята изгоряха, И малцина човеци останаха.

За это землю пожирает проклятие – жители ее несут наказание. За это сожжены жители земли, и людей осталось немного.

7 Н овото вино жалее, лозето изнемощява, Всички, които имаха весело сърце, ваздишат.

Высыхает вино, увядает лоза, все веселые сердцем стонут.

8 В еселието на тъпанчетата престава: Шумът на ликуващите се свършва; Престава веселието на арфата.

Смолкли веселые бубны, прервался шум ликующих, смолкла веселая арфа.

9 Н яма да пият вино с песни; Спиртното питие ще бъде горчиво за тия, които го пият.

Не пьют больше с песнями вина; горько хмельное питье для пьющих.

10 С уетният град се събори; Всяка къща се затвори тъй щото да не влезе никой.

Разрушенный город опустел; все дома заперты – не войти.

11 В ик има по улиците за виното; Всяка радост се помрачи: веселието на земята е отишло в плен.

На улицах плач – не досталось вина; омрачилась всякая радость, изгнано все веселье земное.

12 В града остана пустота, И портата е разбита и съборена.

Город оставлен в развалинах, ворота его разнесены на кусочки.

13 З ащото всред земята, между племената, ще бъде Подобно на плода паднал при отърсването на маслина, Подобно на пабиръка, когато се свърши гроздобер.

Как при околачивании маслины или после сбора винограда остается лишь немного ягод, так же будет на земле и среди народов.

14 Т ия ще извикат с висок глас, ще издадат силен глас, За величието Господно ще възкликнат от морето.

Они возвышают свои голоса, кричат от радости; с запада возвещают величие Господа.

15 З атова прославете Господа в източните страни, Прославете името на Господа Израилевия Бог в крайморията.

Итак, славьте Господа на востоке; возносите Имя Господа, Бога Израиля, на морских островах.

16 О т край земята чухме да пеят Слава на праведния; Но аз рекох: Чезна! чезна! горко ми! Коварните коварствуваха; Да! коварните страшно коварствуваха.

С краев земли слышим мы песни хвалы: «Слава Праведному!». Но я сказал: – Я пропал! Я пропал! Горе мне! Предатели предают! Предательски предают предатели!

17 С трах, и яма, и примка са върху тебе, О земни жителю.

Ужас, яма и западня тебе, житель земли.

18 К ой бяга от гласа на страха Ще падне в ямата; И който възлиза всред ямата, Ще се улови в примката; Защото прозорците отгоре са отворени, И основите на земята треперят.

Всякий, кто побежит при крике ужаса, упадет в яму, а всякий, кто выберется из ямы, попадет в западню. Отворились небесные окна, дрогнули основания земли.

19 З емята се съкруши съвсем, Земята се разложи съвсем, Земята силно се разтърси.

Земля рушится, земля раскалывается, земля сильно дрожит.

20 З емята ще полита като някой пиян, И ще се люлее насам натам като колиба; Беззаконието й ще натегне върху нея: И ще падне и няма вече да стане.

Шатается земля, как пьяная, качается, как хижина на ветру; тяготит ее отступничество – она упадет и уже не встанет.

21 И в оня ден Господ ще накаже в височината войнството на високопоставените, И на земята земните царе.

В тот день Господь накажет воинство небесное на небесах и царей земных на земле.

22 И ще бъдат събрани, Както се събират затворниците в тъмницата. И ще бъдат затворени в тъмницата, И след дълго време ще бъдат наказани.

Они будут собраны вместе, словно узники в темнице подземной; они будут заперты в темнице и наказаны через много дней.

23 Т огава луната ще се смути и слънцето ще се засрами; Защото Господ на Силите ще царува на Сионския хълм, И в Ерусалим, и пред старейшините Си, със слава.

И смутится луна, и устыдится солнце, когда Господь Сил будет царить на горе Сион и в Иерусалиме и перед его старейшинами явит Свою славу.