1 А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.
Иорам, сын Ахава, стал царем Израиля на восемнадцатом году правления Иосафата, царя Иудеи, и правил в Самарии двенадцать лет.
2 Т ой върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.
Он делал зло в глазах Господа, но не так, как его отец и мать, потому что убрал священный камень Баала, который сделал его отец.
3 О баче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.
И все же он держался грехов Иеровоама, сына Навата, к которым тот склонил Израиль. Он не отступал от них. Поражение Моава
4 А моявският цар Миса имаше стада, и даваше данък на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.
Меша, царь Моава, разводил овец, и должен был поставлять царю Израиля сто тысяч ягнят и шерсть со ста тысяч баранов.
5 Н о когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.
Но после смерти Ахава царь Моава восстал против израильского царя.
6 З атова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.
Тогда царь Иорам вышел из Самарии и собрал все израильское войско.
7 И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза:Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.
Еще он послал сказать Иосафату, царю Иудеи: – Царь Моава восстал против меня. Ты пойдешь со мной воевать против Моава? – Пойду, − ответил он. − Как ты, так и я, мой народ − твой народ, мои кони − твои кони.
8 П опита още: Праз кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.
Потом он спросил: – Какой дорогой мы выступим? Иорам ответил: – Через пустыню Эдома.
9 И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
Царь Израиля отправился в путь с царем Иудеи и царем Эдома. После семи дней кружной дороги у войска не осталось воды ни для себя, ни для животных, которые были с ними.
10 Т огава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!
– Горе! − воскликнул царь Израиля. − Господь созвал нас, трех царей, чтобы отдать в руки Моава!
11 А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
Но Иосафат спросил: – Неужели здесь нет пророка Господа, чтобы спросить через него Господа? Один из приближенных царя Израиля ответил: – Здесь есть Елисей, сын Шафата. Он поливал воду на руки Илии.
12 И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.
Иосафат сказал: – С ним слово Господне. Тогда царь Израиля, Иосафат и царь Эдома пошли к нему.
13 А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.
Елисей сказал царю Израиля: – Что у нас с тобой общего? Ступай к пророкам твоего отца и твоей матери. – Нет, − ответил царь Израиля, − ведь это Господь созвал нас, трех царей, чтобы отдать в руки Моава.
14 А Елисей рече: Заклевам се в живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;
Елисей сказал: – Верно, как и то, что жив Господь Сил, Которому я служу – если бы я не уважал Иосафата, царя Иудеи, то я и не вглянул бы на тебя и даже не заметил.
15 н о сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.
А теперь приведите мне арфиста. И когда арфист играл, на Елисея сошла сила Господа,
16 И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;
и он сказал: – Так говорит Господь: «Копайте рвы по всей этой долине».
17 з ащото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
Потому что так говорит Господь: «Вы не увидите ни ветра, ни дождя, но эта долина наполнится водой, и вы, ваш скот и другие ваши животные будете пить».
18 Н о това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;
Сделать это для Господа легко, Он отдаст в ваши руки и Моав.
19 и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще захушите всичките водни извори, и ще запушите с камъни всяка добра площ земя.
Вы захватите все укрепленные и большие города. Вы срубите хорошие деревья, завалите источники и забросаете камнями хорошие поля.
20 И на сутрента, когато се принасяше принос, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.
На следующее утро, в то время, когда приносят жертву, со стороны Эдома потекла вода! И земля наполнилась водой.
21 А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всичко, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.
А моавитяне уже прослышали, что цари идут на них войной, и всех мужчин, и молодых, и старых, собрали и поставили на границе.
22 И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща чарвени като кръв, рекоха:
Когда рано утром они поднялись, солнце светило на воду, и вода показалась моавитянам красной, как кровь.
23 Т ова е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили един едни други; сега, прочее, на користите Моаве!
– Это кровь! – сказали они. – Должно быть, цари сражались и перебили друг друга. Что ж, на добычу, Моав!
24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.
Но когда моавитяне пришли к израильскому лагерю, израильтяне поднялись и стали разить их, и те побежали. Войдя в Моав, они продолжали разить их.
25 И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.
Они разрушили города, и каждый воин бросал по камню на всякое хорошее поле, пока оно не было завалено. Они завалили источники и срубили хорошие деревья. Лишь в Кир-Харесете оставались каменные стены, пока пращники не окружили его и не напали на него.
26 И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път, до едомския цар; но не можаха.
Когда царь Моава увидел, что проигрывает сражение, он взял с собой семьсот человек, владеющих мечом, чтобы прорваться к царю Эдома, но не смог.
27 Т огава Той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.
Тогда он взял первенца, который должен был стать царем вместо него, и принес его в жертву на городской стене. Это вызвало большое негодование против израильтян. Они отступили и вернулись в свою землю.