1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?
Знаешь ли ты время рождения серн? Видел ли ты, как рожают детенышей лани?
2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -
Считаешь ли сколько месяцев они носят плод? Знаешь ли время их родов?
3 К огато се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.
Они, приседая, рожают приплод, освобождаясь от бремени.
4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат вече при тях.
В полях набираются сил их детеныши; потом уходят и не возвращаются к ним.
5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на тоя плах бежанец,
Кто дал волю диким ослам? Кто развязал их узы?
6 З а кой съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?
Я назначил их домом степь и жилищем – солончаки.
7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на този, който го кара.
Над шумом городским смеются они и не слышат криков погонщика.
8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.
По горам они ищут пищу и всякой зелени рады.
9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?
Согласится ли дикий бык тебе служить? Станет ли в стойле твоем ночевать?
10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?
Привяжешь ли его веревкой к плугу, чтобы он боронил за тобой поле?
11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?
Понадеешься ли на силу его и доверишь ли труд свой ему?
12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да го събере в гумното ти?
Поверишь ли ты, что привезет он твое зерно и сложит его на гумне? О страусе, коне и ястребе
13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?
Весело хлопает страус крыльями, но они не сравнятся с перьями и пухом аиста.
14 З ащото тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,
Его самка на землю яйца свои кладет, оставляет их греться в горячем песке,
15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.
забыв, что нога может их раздавить, и дикий зверь растоптать.
16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа за опасности:
Жесток он к птенцам, словно к чужим, не боится, что труд его будет напрасен,
17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.
потому что Бог обделил его мудростью и здравого разума не дал.
18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.
Но когда он поднимется и помчится, конь и всадник ему смешны.
19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?
Ты ли дал коню силу, шею гривой ему покрыл,
20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.
заставил его прыгать, как саранча? Гордый храп его страшен?
21 К опае с крак в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.
Он бьет по земле копытом, радуясь силе, и мчится навстречу битве.
22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,
Он смеется над страхом и не робеет, от меча он не повернет.
23 Т ула по страната му трещи, И лъскавото копие, и сулицата.
Звенит на боку у него колчан, сверкают копье и дротик.
24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва от радост.
Глотает он землю в порыве ярости, не сдержать его при звуке рога.
25 Щ ом свири тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.
При звуке рога ржет конь; издалека чует битву, крик воевод и клич боевой.
26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, И простира крилата си към юг?
Твоей ли мудростью парит ястреб, крылья свои простирая к югу?
27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И при гнездото си по височините?
По твоей ли воле орел взмывает и строит гнездо свое на высоте?
28 Ж ивее по канарите, и там се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите места.
Он живет на скале и ночь там проводит, его твердыня – горный утес.
29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.
Там он высматривает добычу; глаза его видят ее издалека.
30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е той.
Кровь пьют его птенцы, где труп, там и он. Бог призывает Иова отвечать.