1 Т огава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа.

Все израильтяне от Дана на севере до Вирсавии на юге и из земли Галаад вышли, как один, и собрались перед Господом в Мицпе.

2 И людете от всичките краища, всички Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божиите люде.

Вожди всего народа, всех родов Израиля заняли свои места в обществе Божьего народа – четыреста тысяч пеших воинов, вооруженных мечами.

3 И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло.

(А вениамитяне услышали о том, что израильтяне пошли в Мицпу.) И тогда израильтяне сказали: – Расскажите нам, как случилось это страшное дело.

4 И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме.

Левит, муж убитой женщины, сказал: – Я и моя наложница пришли в Гиву, что в земле Вениамина, чтобы заночевать там.

5 А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в който бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря.

Ночью жители Гивы пришли за мной и окружили дом, намереваясь меня убить. Они изнасиловали мою наложницу, и она умерла.

6 З атова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля.

Я взял ее, разрезал на части и послал в каждую область наследия Израиля, потому что они сделали это постыдное и подлое дело в Израиле.

7 Г ледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си.

Итак, все вы, израильтяне, выскажитесь и дайте свой совет.

8 Т огава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никоя от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си,

Весь народ поднялся, как один человек, говоря: – Никто из нас не пойдет домой. Нет, никто из нас не возвратится в свой дом.

9 н о ето сега какво ще направим на Гавая, ще отидем против нея по жребие;

Но вот что мы сделаем с Гивой: мы пойдем на нее, как укажет жребий.

10 и ще вземем по десет мъже на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля.

Мы возьмем по десять человек из каждой сотни всех родов Израиля, сотню из тысячи и тысячу из десяти тысяч, чтобы достать для войска съестных припасов. И когда войско придет в Гиву, что в земле Вениамина, оно воздаст им по заслугам за эту подлость, совершенную ими в Израиле.

11 И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек.

Все воины Израиля собрались вместе и объединились, как один человек, против этого города.

12 Т огава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви?

Роды Израиля послали людей по всему роду Вениамина, говоря: – Что за страшное дело вы совершили в Израиле?

13 С ега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните;

Выдайте этих порочных людей из Гивы, чтобы мы могли предать их смерти и искоренить в Израиле зло. Но вениамитяне не хотели слушать своих соплеменников-израильтян.

14 и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните.

Из своих городов они собрались в Гиве, чтобы воевать с израильтянами.

15 И в оня ден вениаминците, излезли от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже.

Вениамитяне тотчас же выставили двадцать шесть тысяч воинов, вооруженных мечами, от своих городов, не считая семисот отборных воинов из числа жителей Гивы.

16 М ежду всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат.

Среди этого войска было семьсот отборных воинов, которые были левшами, каждый из них без промаха попадал из пращи камнем в волос.

17 А без Вениамина, Израилевите мъже, които се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже.

Израиль, не считая Вениамина, выставил четыреста тысяч человек, вооруженных мечами; все они были воинами.

18 Т огава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бог, казвайки: Кой от вас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда да излезе пръв.

Израильтяне пришли в Вефиль и вопросили Бога. Они сказали: – Кто из нас должен идти воевать с вениамитянами первым? Господь ответил: – Первым пойдет Иуда.

19 И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая.

На следующее утро израильтяне встали и разбили лагерь неподалеку от Гивы.

20 И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая.

Израильтяне вышли, чтобы сразиться с вениамитянами, и выстроились в боевой порядок напротив Гивы.

21 А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля.

Вениамитяне вышли из Гивы и сразили в тот день на поле боя двадцать две тысячи израильтян.

22 Н о людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден.

Но израильтяне, ободряя друг друга, вновь выстроились в боевой порядок там же, где и в первый день.

23 З ащото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него.

Израильтяне пошли, плакали перед Господом до самого вечера и спрашивали Господа. Они сказали: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами? Господь ответил: – Идите против них.

24 И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците.

Тогда израильтяне приблизились к Вениамину во второй день.

25 А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч.

На этот раз вениамитяне, выйдя из Гивы им навстречу, сразили еще восемнадцать тысяч израильтян, вооруженных мечами.

26 Т огава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа.

Израильтяне, весь народ, пришли в Вефиль и плакали там, сидя перед Господом. Они постились в тот день до вечера и принесли Господу жертвы всесожжения и жертвы примирения.

27 П осле израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там,

Затем они спросили Господа. (В те дни ковчег Божьего завета был там,

28 и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви.

а Пинехас, сын Елеазара, сына Аарона, служил перед ним.) Они спросили: – Идти ли нам опять сражаться с нашими братьями вениамитянами или нет? Господь ответил: – Идите. Завтра Я отдам их в ваши руки.

29 Т огава Израил постави засада около Гавая.

Израиль поставил вокруг Гивы засаду.

30 И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни.

Они пошли на вениамитян в третий день и встали в боевой порядок напротив Гивы, как и прежде.

31 А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля.

Вениамитяне вышли им навстречу, и их увели от города. Они начали, как и прежде, наносить израильтянам потери, так что около тридцати человек пало убитыми в поле и на дорогах, одна из которых ведет к Вефилю, а другая к Гиве.

32 З атова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата.

Пока вениамитяне говорили: «Мы бьем их, как и прежде», – израильтяне говорили: «Будем отступать и уведем их от города на дороги».

33 Т огава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада.

Основные силы израильтян перенесли свой боевой порядок к Баал-Тамару, а те, кто был в засаде, ринулись со своего места к западу от Гивы.

34 И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но вениаминците не знаеха, че бедата ги застигаше.

На Гиву устремилось десять тысяч отборных израильских воинов, и началась такая жестокая битва, что вениамитяне даже не понимали, как близка беда.

35 З ащото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч.

Господь разбил Вениамина перед Израилем, и в тот день израильтяне сразили двадцать пять тысяч сто вениамитян, вооруженных мечами.

36 И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая.

И вениамитяне увидели, что они разбиты. Израильтяне отступили перед вениамитянами, потому что надеялись на засаду, которую поставили неподалеку от Гивы.

37 Т огава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа.

Воины, которые были в засаде, стремительно бросились на Гиву, вступили в город и предали его мечу.

38 А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим.

А израильтян договорились с воинами из засады об условном знаке: когда над городом начнет подниматься дым,

39 И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка.

основные силы израильтян должны будут перейти в наступление. Вениамитяне уже начали наносить израильтянам потери, убив около тридцати из них; они думали: «Конечно, мы бьем их, как и в первой битве».

40 Н о когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха на назад, и, ето, целият град се издигаше в дим към небето.

Но когда из города начал подниматься столб дыма, вениамитяне повернулись и увидели, как от всего города к небу поднимается дым.

41 Т огава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна.

А израильтяне перешли в наступление, и вениамитяне испугались, потому что поняли, что пришла беда.

42 З атова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях.

И они побежали перед израильтянами к пустыне, но битва настигла их, и те, кто уже выходили из города, разили их, зажав посередине.

43 З аобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето.

Окружив вениамитян, они без отдыха преследовали и разили их до восточной стороны Гивы.

44 И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже.

Из вениамитян пало восемнадцать тысяч человек, все они были храбрыми воинами.

45 П рочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а израилтяните набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и там убиха от тях две хиляди мъже.

Когда они повернулись и побежали к пустыне, к скале Риммон, израильтяне перебили пять тысяч человек на дорогах. Они гнались за ними до самого Гидома и сразили еще две тысячи.

46 Т ака всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглят меч, - всички храбри мъже.

В тот день пало двадцать пять тысяч вениамитян, носивших меч; все они были храбрыми воинами.

47 А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца.

Но шестьсот человек повернулись и бежали в пустыню к скале Риммон, и там оставались четыре месяца.

48 А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та го поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.

Израильтяне вернулись к вениамитянам и предали их мечу – людей, животных и все, что нашли. И все города на их пути они подожгли.