1 Г орко ми! Защото съм като последно бране летни плодове, Като пабирък след гроздобер; Няма грозд за ядене, Нито първозряла смоковница, която душата ми желае.
Горе мне, горе! Я словно тот, кто после сбора летних плодов, после уборки винограда, не находит ни грозди, чтобы поесть, ни инжирины ранней зрелости, которой мне хочется.
2 Б лагочестив се изгуби от страната, И няма ни един праведник между човеците; Всичките причакват за кръв, Ловят всеки брата си с примка.
Исчезли верные на земле; нет праведных среди людей. Все сидят в засаде, чтобы пролить кровь; все расставляют друг другу сети.
3 Д вете им ръце се простират към злото, за да го вършат прилежно; Първенецът явява желанието си, и съдията, срещу подарък, се съгласява, И големецът изказва нечестивата мисъл на душата си; Така те заедно тъкат работата.
Руки их искусны творить зло; правитель подарков требует, судья принимает взятки, и сильные волю свою диктуют – так извращают они правосудие.
4 Н ай-добрият между тях е като трън, Най-праведният е по-бодлив от трънен плет; Денят предсказан от пазачите ти, сиреч, наказанието ти, настана; Сега ще изпаднат в недоумение.
Лучший из них – что терновник, самый праведный – хуже колючей изгороди. Наступает день, который предсказывали их стражи, день когда Он придет для наказания; ныне охватит их смятение.
5 Н е се доверявайте на другар, Не уповавайте на близък приятел, Пази вратата на устата си От лежащата в обятията ти;
Не полагайтесь на ближнего, не доверяйте другу. Даже с той, что лежит в твоих объятьях, будь осторожен в словах.
6 З ащото син презира баща, Дъщеря се повдига против майка си, Снаха против свекърва си, Неприятелите на човека са домашните му.
Сын позорит отца, дочь восстает против матери, и невестка – против свекрови: врагами человека станут его домашние.
7 Н о аз ще погледна към Господа, Ще чакам Бога на спасението си; Бог мой ще ме послуша.
А что до меня, я буду взирать на Господа, ждать Бога спасения моего; Бог мой меня услышит. Возрождение Израиля
8 Н е злорадствувай заради мене, неприятелко моя; Ако падна, ще стана; Ако седна в тъмнина, Господ ще ми бъде светлина.
Не ликуй надо мной, неприятель! Пусть упал я – встану опять. Пусть во мраке сижу – светом будет мне Господь.
9 Щ е нося гнева на Господа, Защото Му съгреших, Догдето отсъди делото ми И извърши съдба за мене Като ме изведе на видело; Тогава ще видя правдата Му.
Я согрешил перед Ним, потому я должен нести гнев Господень, пока Он не разрешит мое дело и не оправдает меня. Он меня выведет к свету; я увижу Его праведность.
10 Т огава и неприятелката ми ще я види, И срам ще покрие оная, която ми каза: Где е Господ твоят Бог? Очите ми ще я видят; Сега тя ще бъде тъпкана като калта на улиците.
Увидит это неприятель и бесчестьем покроется; тот, кто мне говорил: «Где Господь, твой Бог?» Я своими глазами увижу его падение топтать его будут, словно грязь на улицах.
11 И де ден, когато ще се съградят стените ти! В същия ден ще се махне надалеч постановеното.
Придет день отстроить твои стены, расширить твои границы.
12 В същия час ще дойдат човеци до тебе от Асирия И от египетските градове, И от Египет до Ефрат, От море до море, и от планина до планина.
В тот день к тебе придут из Ассирии и из городов Египта, от Египта и до реки Евфрата, от моря и до моря, от горы и до горы.
13 П ри все това, земята ще запустее По причина на жителите си, Поради плода на делата им.
Но земля подвергнется разорению из-за жителей и их злых дел. Молитва
14 П аси людете Си с жезъла Си, Стадото Твоето наследство, Което живее уединено в леса всред Кармил; Нека пасат във Васан и в Галаад както в древните дни.
Паси Своим посохом народ Свой, отару наследия Твоего, что живет одиноко в зарослях, а вокруг плодородные пастбища. Пусть пасутся в Башане и Галааде, как в давно минувшие дни.
15 Щ е му покажа чудесни неща Както в дните на излизането ти из Египетската земя.
– Как в те дни, когда ты вышел из Египта, Я покажу тебе Свои чудеса.
16 Н ародите, като видят това, ще се посрамят За всичката си сила; Ще турят ръка на уста, Ушите им ще оглушеят.
Народы увидят и устыдятся, при всей своей силе. Рукой они прикроют себе рот, уши их станут глухи.
17 Щ е лижат пръстта като змии, Като земните гадини ще излизат треперещи из дупките си; Ще дохождат със страх при Господа нашия Бог, И ще се уплашат поради Тебе.
Они будут лизать пыль, как змея, как ползучие твари земные. Они выйдут, дрожа, из своих крепостей, обратятся в страхе к Господу, нашему Богу, и будут Тебя бояться.
18 К ой е Бог като Тебе, Който прощава беззаконие, И не се взира в престъплението Но останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, Защото Му е угодно да показва милост.
Есть ли Бог, подобный Тебе, Кто отпускает грех и прощает беззаконие уцелевшим из наследия Твоего? Не вечно Он гневается, потому что миловать любит.
19 И зново Той ще се смили за нас, Ще стъпче беззаконията ни; И Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини.
Он опять будет к нам милосерден; Он растопчет наши грехи и все наши беззакония бросит в морскую бездну.
20 Щ е покажеш вярност към Якова, И милост към Авраама, Както си се клел на бащите ни от древните дни.
Ты будешь верен Иакову и помилуешь Авраама, как Ты и клялся нашим отцам в дни минувшие.