Деяния 5 ~ Деяния 5

picture

1 А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,

Один же человек, по имени Анания, вместе со своей женой Сапфирой, продал свое имение

2 и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.

и часть вырученной суммы оставил себе, причем его жена знала об этом. Остальное же он принес и положил к ногам апостолов.

3 А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?

Петр сказал ему: – Анания, как это сатана мог завладеть твоим сердцем настолько, что ты солгал Святому Духу и оставил себе часть денег, которые ты получил за проданную землю?

4 Д одето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.

Ведь земля до того, как ты ее продал, была твоей, и деньги, которые ты за нее получил, тоже твои. Почему же ты замыслил такое? Ты солгал не людям, а Богу.

5 И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.

Как только Анания услышал эти слова, он упал мертвым. Все присутствующие сильно испугались.

6 И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.

Подошли молодые люди, завернули его тело, вынесли и похоронили.

7 И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.

Часа три спустя пришла его жена, ничего не знавшая о происшедшем.

8 И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.

Петр спросил ее: – Скажи мне, вы с мужем за такую-то сумму продали землю? – Да, – ответила она, – за такую.

9 А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.

Петр сказал ей: – Что это вы сговорились испытывать Духа Господа? Ты слышишь шаги у дверей? Это возвращаются хоронившие твоего мужа. Они и тебя вынесут.

10 И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.

И в тот же момент она упала к его ногам мертвой. Молодые люди вошли и, найдя ее мертвой, вынесли и похоронили ее рядом с мужем.

11 И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.

Всей церковью и всеми, кто об этом слышал, овладел великий страх. Знамения и чудеса

12 И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;

Через апостолов в народе совершалось много знамений и чудес. Все верующие собирались вместе в колоннаде Соломона.

13 а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;

И никто из случайных людей не решался к ним присоединяться, хотя народ их очень уважал.

14 и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],

Верующих же в Господа становилось все больше и больше, и мужчин, и женщин.

15 т ака щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.

Люди выносили на улицы больных, клали их на носилках и циновках, чтобы хоть тень Петра упала на них, когда он будет проходить мимо.

16 С ъбираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.

И из городов, что были вблизи Иерусалима, приходили толпы людей. Они приносили больных и одержимых нечистыми духами, и все исцелялись. Преследования апостолов

17 Т огава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,

Первосвященник и все его приближенные, принадлежавшие к группе саддукеев, были переполнены завистью.

18 т уриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.

Они арестовали апостолов и заключили их в народную тюрьму.

19 Н о ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.

Однако ангел Господа ночью открыл ворота тюрьмы и вывел их.

20 И дете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.

– Идите, станьте в храме, – сказал он, – и говорите людям все об этой новой жизни.

21 Т е, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.

Они послушались и, придя рано утром в храм, начали учить. Когда прибыли первосвященник и его приближенные, они созвали Высший Совет и всех старейшин Израиля и послали в тюрьму за апостолами.

22 Н о служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:

Но когда стражники пришли в тюрьму, то не нашли их там и, возвратившись, доложили:

23 Т ъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.

– Тюремные ворота надежно закрыты, у ворот стоит охрана, но когда мы вошли внутрь, мы никого там не нашли.

24 А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.

Выслушав их, начальник храмовой стражи и первосвященники пришли в недоумение – что бы это значило?

25 Н о дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.

Потом кто-то пришел и сообщил им: – Люди, которых вы заключили в тюрьму, стоят в храме и учат народ.

26 Т огава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.

Тогда начальник стражи пошел со стражниками и привел апостолов. Они не применяли силу, потому что боялись, что народ может побить их камнями.

27 И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:

Апостолов ввели и поставили перед Высшим Советом. Первосвященник сказал им:

28 С трого ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.

– Мы вам строго запретили учить от этого Имени, но вы весь Иерусалим наполнили своим учением и к тому же обвиняете нас в смерти Этого Человека.

29 А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.

Петр и другие апостолы ответили: – Мы должны больше подчиняться Богу, чем людям!

30 Б ог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.

Бог наших отцов воскресил Иисуса, Которого вы убили, повесив на дереве.

31 Н его Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.

Но Бог вознес Его и посадил по правую руку от Себя как Вождя и Спасителя, чтобы дать Израилю возможность покаяния и прощения грехов.

32 И ние сме свидетели за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.

Свидетели этому – мы и Святой Дух, Которого Бог дал тем, кто послушен Ему.

33 А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.

Когда присутствующие услышали это, они пришли в ярость и хотели убить их.

34 Н о един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;

Но тогда встал один из членов Высшего Совета, фарисей по имени Гамалиил, учитель Закона, уважаемый всем народом. Он велел вывести апостолов на некоторое время.

35 и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.

Затем он сказал: – Израильтяне, хорошо подумайте о том, что вы собираетесь сделать с этими людьми.

36 З ащото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.

Не так давно был здесь Февда, выдававший себя за кого-то великого. За ним пошло около четырехсот человек, но когда он был убит, то все его последователи разбежались, и все окончилось ничем.

37 С лед него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.

После него был Иуда из Галилеи. Он появился во время переписи и увлек народ за собой. Он тоже погиб, и его последователи рассеялись.

38 И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;

Поэтому в данном случае вот вам мой совет: оставьте этих людей. Отпустите их. Если их начинание от людей, то оно обречено на провал.

39 н о ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.

Если же оно от Бога, то вы не сможете их остановить, а лишь сами окажетесь противниками Бога. Его речь убедила присутствующих.

40 И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.

Они призвали апостолов и приказали их избить. Потом они еще раз запретили им говорить от Имени Иисуса и отпустили.

41 А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.

Апостолы вышли из Высшего Совета, радуясь тому, что они оказались достойными понести такое бесчестие ради Имени Иисуса.

42 И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.

И каждый день в храме и по домам они продолжали учить и возвещать Радостную Весть о том, что Иисус – Христос.