1 В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположиха стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек.
И было слово Самуила ко всему Израилю. Филистимляне захватывают ковчег В то время израильтяне выступили, чтобы сразиться с филистимлянами. Израильтяне разбили лагерь при Эвен-Езере, а филистимляне – при Афеке.
2 И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението.
Филистимляне выставили свои силы навстречу Израилю, и в битве израильтяне были разбиты филистимлянами, которые убили на поле сражения около четырех тысяч человек.
3 А като дойдоха людете в стана. Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега за плочите на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни.
Когда воины вернулись в лагерь, старейшины Израиля спросили: − Почему Господь предал нас сегодня поражению перед филистимлянами? Давайте принесем ковчег завета Господа из Шило, чтобы он был с нами и спас нас от руки врагов.
4 И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет.
Народ послал в Шило несколько человек, и они принесли ковчег завета Господа Сил, Который восседает на херувимах. А двое сыновей Илия, Хофни и Пинехас, пришли вместе с ковчегом завета Бога.
5 И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя.
Когда ковчег завета Господа прибыл в лагерь, все израильтяне подняли такой громкий крик, что земля откликнулась эхом.
6 А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана.
Услышав шум восклицаний, филистимляне спросили: − Что значит весь этот крик в еврейском лагере? Узнав, что в лагерь доставлен ковчег завета Господа,
7 Т огава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега.
филистимляне испугались. − Бог пришел в их лагерь, − говорили они. − Мы попали в беду! Ничего подобного до сих пор не случалось.
8 Г орко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякакви язви в пустинята.
Горе нам! Кто избавит нас от руки Этого могучего Бога? Это же Тот Бог, Который поразил египтян в пустыне всяческими наказаниями.
9 У крепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях.
Крепитесь, филистимляне! Мужайтесь, чтобы не быть рабами у евреев, как они были у вас. Будьте мужественными и сражайтесь!
10 Т огава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля,
Филистимляне сразились, и израильтяне были разбиты, потерпев большое поражение. Все разбежались по своим шатрам. Израиль потерял тридцать тысяч пеших воинов.
11 и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити.
Ковчег Бога был захвачен, а двое сыновей Илия, Хофни и Пинехас, погибли. Смерть в доме Илия
12 Т огава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си.
В тот же самый день один вениамитянин бежал с места сражения и пришел в Шило. Его одежды были разорваны, а голова покрыта пылью.
13 И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града, та извести това, целият град извика.
Когда он пришел, Илий сидел у обочины дороги и смотрел, потому что его сердце волновалось за ковчег Бога. Когда человек вошел в город и рассказал, что случилось, весь город поднял вопль.
14 А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия.
Услышав вопль, Илий спросил: − Что это за шум? Человек поспешил прийти к Илию,
15 И лий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда.
которому было девяносто восемь лет и чьи глаза померкли настолько, что он не мог видеть.
16 И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое?
Он сказал Илию: − Я только что пришел с места сражения; я бежал оттуда сегодня. Илий спросил: − Что случилось, мой сын?
17 И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат.
Вестник ответил: − Израиль бежал перед филистимлянами, войско понесло тяжелые потери. Двое твоих сыновей, Хофни и Пинехас, мертвы, а ковчег Бога захвачен.
18 А щом спомена за Божия ковчег, Илий падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години.
Когда он упомянул о ковчеге Бога, Илий упал навзничь со своего сиденья у ворот. Он сломал себе шею и умер, потому что был стар и грузен. Он был судьей в Израиле сорок лет.
19 А снаха му Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха.
Его невестка, жена Пинехаса, была тогда беременна и скоро должна была родить. Когда она услышала о том, что ковчег Бога захвачен, а ее свекор и муж умерли, она согнулась от боли, потому что у нее начались схватки, и родила.
20 И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание.
Когда она умирала, женщины, которые ухаживали за ней, говорили: − Не бойся; ты родила сына. Но она не отвечала и ни на что не обращала внимания.
21 И нарече детето Ихавод, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й умрели );
Она назвала мальчика Ихавод, говоря: «Слава покинула Израиль», − потому что ковчег Бога был захвачен, а ее свекор и муж погибли.
22 к аза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.
Она сказала: – Слава покинула Израиль, потому что ковчег Бога захвачен.