1 П одир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон.
Израильтяне двинулись на равнины Моава и остановились у Иордана, напротив Иерихона.
2 А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците.
Валак, сын Циппора, увидел все, что Израиль сделал с аморреями.
3 И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните.
Моав очень испугался народа, потому что их было так много. Они были полны ужаса перед израильтянами.
4 И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците,
Моавитяне сказали старейшинам Мадиана: – Эта толпа съест все вокруг нас, как вол траву на поле. И Валак, сын Циппора, который был в то время царем Моава,
5 и зпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката Евфрат, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене;
послал вестников за Валаамом, сыном Беора, в Пефор, что на Евфрате, в его родную землю. Валак сказал: – Из Египта вышел народ, который покрыл лицо земли и поселился рядом со мной.
6 Е ла сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благословиш, е благословен, а когото прокълнеш е проклет.
Прошу, приди и прокляни мне этот народ, потому что он слишком силен для меня. Может быть, тогда я смогу разбить их и прогнать из страны. Я ведь знаю, что все, кого ты благословляешь, благословенны, а кого проклинаешь, прокляты.
7 И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи.
Старейшины Моава и Мадиана тронулись в путь, взяв с собой плату за чародейство. Придя к Валааму, они передали ему все, что сказал Валак.
8 А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама.
– Переночуйте здесь, – сказал им Валаам, – и я передам вам ответ, который даст мне Господь. Моавские вожди остались у него.
9 И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе?
Бог пришел к Валааму и спросил: – Кто эти люди, которые у тебя?
10 И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене да кажат:
Валаам сказал Богу: – Валак, сын Циппора, царь Моава, прислал сказать мне:
11 Е то, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя.
«Народ, который вышел из Египта, покрыл лицо земли. Приди и прокляни мне их. Может быть, тогда я смогу сразиться с ними и прогнать их».
12 А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени.
Бог сказал Валааму: – Не ходи с ними. Не проклинай этот народ, потому что он благословен.
13 И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказа да ме пусне да дойда с вас.
На следующее утро Валаам встал и сказал вождям Валака: – Ступайте в свою страну. Господь отказался отпустить меня с вами.
14 Т огава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказа да дойде с нас.
Моавские вожди вернулись к Валаку и сказали: – Валаам отказался пойти с нами.
15 А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония.
Валак послал других вождей, которых было больше, и они были знатнее первых.
16 И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене;
Они пришли к Валааму и сказали: – Так говорит Валак, сын Циппора: «Не откажись прийти ко мне.
17 з ащото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде.
Я щедро вознагражу тебя и сделаю все, что ты скажешь. Приди, прокляни мне этот народ».
18 А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки: Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече.
Но Валаам ответил вождям Валака: – Даже если бы Валак предлагал мне свой дворец, полный серебра и золота, я не смог бы сделать ничего вопреки повелению Господа, моего Бога.
19 З а това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ.
Впрочем, останьтесь здесь на ночь, как те другие, а я узнаю, что еще скажет мне Господь.
20 И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш.
В ту ночь Бог пришел к Валааму и сказал: – Раз эти люди пришли, чтобы призвать тебя, вставай и иди с ними, но делай лишь то, что Я тебе скажу. Ослица Валаама
21 З а това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци.
Валаам встал утром, оседлал ослицу и пошел с вождями Моава.
22 Н о Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя пред Валаама, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него).
Но Бог разгневался, когда он пошел, и Ангел Господень встал на дороге, чтобы помешать ему. Валаам ехал на ослице, и с ним были двое его слуг.
23 И понеже ослицата видя, че ангелът Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя.
Когда ослица увидела Ангела Господнего, Который стоял на дороге с обнаженным мечом в руке, она свернула с дороги в поле. Валаам стал бить ее, чтобы вернуть на дорогу.
24 Т огава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, дето имаше преграда отсам и преграда оттам край пътя.
Тогда Ангел Господень встал на узкой тропе между двумя виноградниками, где по обе стороны дороги были стены.
25 И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак.
Увидев Ангела Господего, ослица прижалась к стене и придавила ногу Валаама. Он стал бить ее снова.
26 П осле ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да си отбие ни надясно ни наляво.
Тогда Ангел Господень перешел вперед и встал в тесном месте, где нельзя было повернуть ни вправо, ни влево.
27 И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си.
Увидев Ангела Господнего, ослица легла под Валаамом, а он разгневался и стал бить ее палкой.
28 Т огава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти?
Тогда Господь открыл ослице рот, и она сказала Валааму: – Что я тебе сделала, что ты три раза подряд избил меня?
29 А Валаам рече на ослицата: Защо се подигна с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал.
Валаам ответил ослице: – Ты издевалась надо мной! Будь у меня в руке меч, я бы сейчас убил тебя.
30 И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не.
Ослица сказала Валааму: – Разве я не твоя ослица, на которой ты ездил всегда до этого дня? Была ли у меня привычка поступать так с тобой? – Нет, – ответил он.
31 Т огава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си.
Тогда Господь открыл Валааму глаза, и он увидел Ангела Господнего, Который стоял на дороге с обнаженным мечом. Он низко поклонился, припав лицом к земле.
32 И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене;
Ангел Господень спросил его: – За что ты три раза подряд бил ослицу? Я пришел сюда, чтобы помешать тебе, потому что твой путь не угоден Мне.
33 и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива.
Ослица увидела Меня и сворачивала от Меня три раза подряд. Если бы она не сворачивала, то Я бы уже убил тебя, а ее пощадил.
34 Т огава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна.
Валаам сказал Ангелу Господнему: – Я согрешил. Я не знал, что Ты стоишь на дороге, чтобы помешать мне. Но теперь, если Ты недоволен, я пойду назад.
35 А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци.
Ангел Господень сказал Валааму: – Иди с этими людьми, но говори лишь то, что Я тебе скажу. И Валаам пошел с вождями Валака.
36 А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град разположен там, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата.
Услышав, что идет Валаам, Валак вышел встретить его к моавскому городу на арнонской границе, на краю своей земли.
37 Т огава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит?
Валак сказал Валааму: – Разве я не посылал, чтобы призвать тебя? Почему ты не приходил ко мне? Разве я не в силах вознаградить тебя?
38 А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря.
– Вот я и пришел к тебе, – ответил Валаам. – Но в силах ли я сказать хоть что-то? Я должен говорить лишь то, что велит мне Бог.
39 И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот.
Валаам пошел с Валаком в город Кирьят-Хуцот.
40 И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати от тях и на Валаама и на първенците, които бяха с него,
Валак принес в жертву волов и овец и послал часть мяса Валааму и вождям, которые были с ним. Первое пророчество Валаама
41 А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете до крайната им част.
На следующее утро Валак взял Валаама на Бамот-Баал, и оттуда он увидел часть народа.