1 Т огава шуахецът Валдад в отговор каза:

Тогда ответил Билдад из Шуаха:

2 Д о кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?

– Долго ли будешь ты так говорить? Твои слова – буйный ветер!

3 Б ог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?

Разве Бог извращает суд? Извращает ли Всемогущий правду?

4 А ко Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;

Если твои дети согрешили против Него, Он отдал их во власть их греха.

5 А ко би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,

Но если ты воззовешь к Богу и помолишься Всемогущему,

6 Т огава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;

если ты чист и праведен, то и ныне поднимется Он для тебя и вернет тебя на должное место.

7 И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.

Прежнее тебе покажется ничтожным, настолько велико будет твое будущее. Жизнь нечестивых и праведников

8 П онеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;

Спроси прежнее поколение, рассмотри, что узнали их предки,

9 ( Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);

ведь мы лишь вчерашние и ничего не знаем, наши дни на земле – лишь тень.

10 Н е щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?

Неужели они не научат тебя, не наставят и слов своей мудрости не изрекут?

11 Н икне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?

Растет ли папирус, где нет болот? Поднимается ли тростник без влаги?

12 Д огде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.

Пока в цвету они и еще не срезаны, но засыхают быстрее всех трав.

13 Т ака са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.

Таков удел всех, кто забыл Бога, и умирает надежда безбожников.

14 Н адеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.

Их упование непрочно, их безопасность – паучья сеть.

15 Т ой ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.

Обопрутся на сеть свою – она не выдержит, схватятся – не удержит.

16 Т ой зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;

Расцветают они под солнцем, простирая ветви над садом;

17 К орените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;

груду камней оплетая корнями, пробиваются они меж камней.

18 Н о пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.

А когда их исторгнут с прежнего места, само место от них отречется: «Я никогда вас не видело».

19 Е то, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.

Вот вся радость их жизни! А из земли прорастут другие.

20 Е то, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.

Итак не отвергнет Бог беспорочного и не поддержит руки злодея.

21 В се пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.

Он наполнит еще смехом твои уста и ликованием – губы твои.

22 О ния, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Враги твои облекутся в стыд, и шатров нечестивых не станет.