1 Царе 18 ~ 1-я Царств 18

picture

1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

После того как Давид поговорил с Саулом, Ионафан глубоко привязался к Давиду и полюбил его, как самого себя.

2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

С того дня Саул держал Давида при себе и не позволял ему вернуться в отцовский дом.

3 Т огава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

А Ионафан заключил с Давидом дружеский союз, потому что любил его, как самого себя.

4 О ще Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

Ионафан снял верхнюю одежду, которую носил, и отдал ее Давиду вместе со своими доспехами, мечом, луком и поясом.

5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.

С каким бы заданием ни посылал его Саул, Давид исполнял все так успешно, что Саул дал ему высокое звание в войске. Это понравилось всему народу и слугам Саула. Саул завидует Давиду

6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

Когда они возвращались домой после того, как Давид убил филистимлянина, женщины выходили из всех израильских городов, чтобы встретить царя Саула пением и танцами, с радостными песнями, с бубнами и лютнями.

7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.

Танцуя, они пели: − Саул сразил тысячи, а Давид − десятки тысяч.

8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

Саул сильно разгневался; эти слова были неприятны ему. − Они приписали Давиду десятки тысяч, − думал он, − а мне только тысячи. Чего ему еще не хватает, кроме царства?

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.

С тех пор Саул стал с подозрением смотреть на Давида и завидовать ему.

10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

На следующий день злой дух от Бога овладел Саулом. Он неистовствовал в своем доме, а Давид играл на арфе, как он делал изо дня в день. В руке у Саула было копье,

11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

и он метнул его, думая: «Пригвозжу Давида к стене». Но Давид оба раза уворачивался от него.

12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

Саул боялся Давида, потому что Господь был с Давидом, а Саула оставил.

13 З атова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

Саул удалил его от себя, поставив его во главе тысячи воинов, и Давид водил их в походы.

14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

Что бы он ни делал, ему сопутствовал большой успех, потому что Господь был с ним.

15 З атова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

Саул видел, что он очень успешен, и боялся его.

16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

Но весь Израиль и Иуда любили Давида, потому что он водил их в военные походы. Давид становится зятем Саула

17 Т огава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

Однажды Саул сказал Давиду: − Вот моя старшая дочь Мерава. Я дам ее тебе в жены; только храбро служи мне и веди войны Господа. А про себя Саул подумал: «Я не подниму на него руки. Пусть это сделают филистимляне!»

18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

Но Давид ответил Саулу: − Кто я такой и что значит моя семья или клан моего отца в Израиле, чтобы мне стать зятем царя?

19 О баче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

Однако когда пришло время отдать Давиду дочь Саула Мераву, ее отдали в жены Адриэлу из Мехолы.

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

Давида же полюбила дочь Саула Михаль, и когда об этом рассказали Саулу, он был доволен.

21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

«Я отдам ее ему, − думал он, − чтобы она стала для него западней и чтобы в его гибели были повинны филистимляне». Саул сказал Давиду: − Теперь у тебя есть еще одна возможность стать моим зятем.

22 И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

Затем Саул приказал своим слугам: − Поговорите с Давидом наедине и скажите ему: «Смотри, царь доволен тобой, и все его слуги любят тебя; стань же его зятем».

23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

Они повторили эти слова Давиду. Но Давид сказал: − Вы думаете, это пустяки − стать зятем царя? Я всего лишь бедный и простой человек.

24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

Когда слуги Саула передали ему то, что сказал Давид,

25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

Саул ответил: − Скажите Давиду: «Царь не хочет за невесту иной цены, кроме ста филистимских краеобрезаний, чтобы отомстить своим врагам». Саул замышлял погубить Давида руками филистимлян.

26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.

Когда слуги рассказали об этом Давиду, ему понравилась идея стать зятем царя. Еще до того как истекло назначенное время,

27 Д авид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

Давид со своими воинами вышел и убил двести филистимлян. Он принес их краеобрезания и представил все их царю, чтобы стать его зятем. Тогда Саул отдал свою дочь Михаль ему в жены.

28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

Когда Саул понял, что Господь с Давидом и что его дочь Михаль любит Давида,

29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

он стал бояться его еще больше и оставался его врагом до конца своих дней.

30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Филистимские военачальники продолжали вести войны, и каждый раз, когда они это делали, Давиду доставалось больше успеха, чем всем остальным слугам Саула, и его имя очень прославилось.