1 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

Now when he had finished speaking to Saul, the soul of Jonathan was knit to the soul of David, and Jonathan loved him as his own soul.

2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

Saul took him that day, and would not let him go home to his father’s house anymore.

3 Т огава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

Then Jonathan and David made a covenant, because he loved him as his own soul.

4 О ще Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

And Jonathan took off the robe that was on him and gave it to David, with his armor, even to his sword and his bow and his belt.

5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители.

So David went out wherever Saul sent him, and behaved wisely. And Saul set him over the men of war, and he was accepted in the sight of all the people and also in the sight of Saul’s servants.

6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

Now it had happened as they were coming home, when David was returning from the slaughter of the Philistine, that the women had come out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, with tambourines, with joy, and with musical instruments.

7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди.

So the women sang as they danced, and said: “Saul has slain his thousands, And David his ten thousands.”

8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

Then Saul was very angry, and the saying displeased him; and he said, “They have ascribed to David ten thousands, and to me they have ascribed only thousands. Now what more can he have but the kingdom?”

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око.

So Saul eyed David from that day forward.

10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

And it happened on the next day that the distressing spirit from God came upon Saul, and he prophesied inside the house. So David played music with his hand, as at other times; but there was a spear in Saul’s hand.

11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

And Saul cast the spear, for he said, “I will pin David to the wall!” But David escaped his presence twice.

12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

Now Saul was afraid of David, because the Lord was with him, but had departed from Saul.

13 З атова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

Therefore Saul removed him from his presence, and made him his captain over a thousand; and he went out and came in before the people.

14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

And David behaved wisely in all his ways, and the Lord was with him.

15 З атова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

Therefore, when Saul saw that he behaved very wisely, he was afraid of him.

16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

But all Israel and Judah loved David, because he went out and came in before them. David Marries Michal

17 Т огава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

Then Saul said to David, “Here is my older daughter Merab; I will give her to you as a wife. Only be valiant for me, and fight the Lord ’s battles.” For Saul thought, “Let my hand not be against him, but let the hand of the Philistines be against him.”

18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

So David said to Saul, “Who am I, and what is my life or my father’s family in Israel, that I should be son-in-law to the king?”

19 О баче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

But it happened at the time when Merab, Saul’s daughter, should have been given to David, that she was given to Adriel the Meholathite as a wife.

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

Now Michal, Saul’s daughter, loved David. And they told Saul, and the thing pleased him.

21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

So Saul said, “I will give her to him, that she may be a snare to him, and that the hand of the Philistines may be against him.” Therefore Saul said to David a second time, “You shall be my son-in-law today.”

22 И Саул заповяда на слугите си, казвайки: Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

And Saul commanded his servants, “Communicate with David secretly, and say, ‘Look, the king has delight in you, and all his servants love you. Now therefore, become the king’s son-in-law.’”

23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

So Saul’s servants spoke those words in the hearing of David. And David said, “Does it seem to you a light thing to be a king’s son-in-law, seeing I am a poor and lightly esteemed man?”

24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

And the servants of Saul told him, saying, “In this manner David spoke.”

25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

Then Saul said, “Thus you shall say to David: ‘The king does not desire any dowry but one hundred foreskins of the Philistines, to take vengeance on the king’s enemies.’” But Saul thought to make David fall by the hand of the Philistines.

26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни.

So when his servants told David these words, it pleased David well to become the king’s son-in-law. Now the days had not expired;

27 Д авид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

therefore David arose and went, he and his men, and killed two hundred men of the Philistines. And David brought their foreskins, and they gave them in full count to the king, that he might become the king’s son-in-law. Then Saul gave him Michal his daughter as a wife.

28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

Thus Saul saw and knew that the Lord was with David, and that Michal, Saul’s daughter, loved him;

29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

and Saul was still more afraid of David. So Saul became David’s enemy continually.

30 И филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Then the princes of the Philistines went out to war. And so it was, whenever they went out, that David behaved more wisely than all the servants of Saul, so that his name became highly esteemed.