1 Р азрушителят възлезе пред лицето ти; Пази крепостта, бди за пътя, Стегни кръста си, уякчи силно мощта си.

He who scatters has come up before your face. Man the fort! Watch the road! Strengthen your flanks! Fortify your power mightily.

2 П онеже Господ възстанови величието Яковово Като величието Израилево; Защото изтърсвачите ги изтърсиха, И повредиха лозовите им пръчки.

For the Lord will restore the excellence of Jacob Like the excellence of Israel, For the emptiers have emptied them out And ruined their vine branches.

3 Щ итът на силните му е боядисан червено, Яките мъже са облечени в червеникаво; Колесниците лъщят със стомана В деня, когато се приготовлява, И елховите копия се размахват ужасно.

The shields of his mighty men are made red, The valiant men are in scarlet. The chariots come with flaming torches In the day of his preparation, And the spears are brandished.

4 К олесниците буйствуват из улиците, Блъскат се една с друга по площадите; Изгледът им е като факли, Тичат като светкавица.

The chariots rage in the streets, They jostle one another in the broad roads; They seem like torches, They run like lightning.

5 Т ой си припомнюва за юнаците си; но те се подплъзват в пътя си; Тичат към стените му, и покривалото се приготвя.

He remembers his nobles; They stumble in their walk; They make haste to her walls, And the defense is prepared.

6 Р ечните порти се отварят, И палата се разрушава.

The gates of the rivers are opened, And the palace is dissolved.

7 Р ешено е да се плени Ниневия И да се пресели; И слугините й стенят като с гласа на гълъбите, Когато се бият по гърдите.

It is decreed: She shall be led away captive, She shall be brought up; And her maidservants shall lead her as with the voice of doves, Beating their breasts.

8 Н о макар Ниневия да е била отдавна пълна с мъже като езеро с вода, пак те бягат; Макар да викат - Стойте! стойте! пак никой не погледва назад.

Though Nineveh of old was like a pool of water, Now they flee away. “Halt! Halt!” they cry; But no one turns back.

9 О бирайте среброто, обирайте златото; Защото съкровищата й са безгранични, Има богатство от всякакви отбрани вещи.

Take spoil of silver! Take spoil of gold! There is no end of treasure, Or wealth of every desirable prize.

10 Т я се изпразни, изтърси, и запустя; Сърцето се топи, и колената се удрят едно о друго, Болки има във всеки кръст, А лицата на всички са побледнели.

She is empty, desolate, and waste! The heart melts, and the knees shake; Much pain is in every side, And all their faces are drained of color.

11 Г де е ровът на лъвовете, И мястото гдето младите лъвове се хранеха, Гдето ходеха лъвът, лъвицата и лъвчето, И нямаше кой да ги плаши?

Where is the dwelling of the lions, And the feeding place of the young lions, Where the lion walked, the lioness and lion’s cub, And no one made them afraid?

12 Г де е лъвът, който разкъсваше доволно за лъвчетата си, Давеше за лъвиците си, И пълнеше пещерите си с плячка, И рововете си с грабеж?

The lion tore in pieces enough for his cubs, Killed for his lionesses, Filled his caves with prey, And his dens with flesh.

13 Е то, Аз съм против тебе, казва Господ на Силите; Ще изгоря колесниците й всред дим, И мечът ще изпояде младите ти лъвове; Ще изтребя плячката ти от земята; И няма да се чуе гласът на пратениците ти.

“Behold, I am against you,” says the Lord of hosts, “I will burn your chariots in smoke, and the sword shall devour your young lions; I will cut off your prey from the earth, and the voice of your messengers shall be heard no more.”