1 К ак покри Господ с облак Сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

How the Lord has covered the daughter of Zion With a cloud in His anger! He cast down from heaven to the earth The beauty of Israel, And did not remember His footstool In the day of His anger.

2 Г оспод изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.

The Lord has swallowed up and has not pitied All the dwelling places of Jacob. He has thrown down in His wrath The strongholds of the daughter of Judah; He has brought them down to the ground; He has profaned the kingdom and its princes.

3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

He has cut off in fierce anger Every horn of Israel; He has drawn back His right hand From before the enemy. He has blazed against Jacob like a flaming fire Devouring all around.

4 З апъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на Сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

Standing like an enemy, He has bent His bow; With His right hand, like an adversary, He has slain all who were pleasing to His eye; On the tent of the daughter of Zion, He has poured out His fury like fire.

5 Г оспод стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

The Lord was like an enemy. He has swallowed up Israel, He has swallowed up all her palaces; He has destroyed her strongholds, And has increased mourning and lamentation In the daughter of Judah.

6 Т ой усилено събори шатъра му като колиба в градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

He has done violence to His tabernacle, As if it were a garden; He has destroyed His place of assembly; The Lord has caused The appointed feasts and Sabbaths to be forgotten in Zion. In His burning indignation He has spurned the king and the priest.

7 Г оспод отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на сионските палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

The Lord has spurned His altar, He has abandoned His sanctuary; He has given up the walls of her palaces Into the hand of the enemy. They have made a noise in the house of the Lord As on the day of a set feast.

8 Г оспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

The Lord has purposed to destroy The wall of the daughter of Zion. He has stretched out a line; He has not withdrawn His hand from destroying; Therefore He has caused the rampart and wall to lament; They languished together.

9 П ортите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.

Her gates have sunk into the ground; He has destroyed and broken her bars. Her king and her princes are among the nations; The Law is no more, And her prophets find no vision from the Lord.

10 С тарейшините на сионовата дъщеря седят наземи и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

The elders of the daughter of Zion Sit on the ground and keep silence; They throw dust on their heads And gird themselves with sackcloth. The virgins of Jerusalem Bow their heads to the ground.

11 О чите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

My eyes fail with tears, My heart is troubled; My bile is poured on the ground Because of the destruction of the daughter of my people, Because the children and the infants Faint in the streets of the city.

12 Д умат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

They say to their mothers, “Where is grain and wine?” As they swoon like the wounded In the streets of the city, As their life is poured out In their mothers’ bosom.

13 К акво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо! Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

How shall I console you? To what shall I liken you, O daughter of Jerusalem? What shall I compare with you, that I may comfort you, O virgin daughter of Zion? For your ruin is spread wide as the sea; Who can heal you?

14 П ророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

Your prophets have seen for you False and deceptive visions; They have not uncovered your iniquity, To bring back your captives, But have envisioned for you false prophecies and delusions.

15 В сички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват, и кимват с главите си поради ерусалимската дъщеря, и казват: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на Красотата, и, Града, за който цял свят се радва?

All who pass by clap their hands at you; They hiss and shake their heads At the daughter of Jerusalem: “ Is this the city that is called ‘The perfection of beauty, The joy of the whole earth’?”

16 В сичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си, и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

All your enemies have opened their mouth against you; They hiss and gnash their teeth. They say, “We have swallowed her up! Surely this is the day we have waited for; We have found it, we have seen it! ”

17 Г оспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

The Lord has done what He purposed; He has fulfilled His word Which He commanded in days of old. He has thrown down and has not pitied, And He has caused an enemy to rejoice over you; He has exalted the horn of your adversaries.

18 С ърцето им извика към Господа, като казва: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; за да не изсъхва зеницата на окото ти.

Their heart cried out to the Lord, “O wall of the daughter of Zion, Let tears run down like a river day and night; Give yourself no relief; Give your eyes no rest.

19 С тани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.

“Arise, cry out in the night, At the beginning of the watches; Pour out your heart like water before the face of the Lord. Lift your hands toward Him For the life of your young children, Who faint from hunger at the head of every street.”

20 В иж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

“See, O Lord, and consider! To whom have You done this? Should the women eat their offspring, The children they have cuddled? Should the priest and prophet be slain In the sanctuary of the Lord?

21 Д ете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

“Young and old lie On the ground in the streets; My virgins and my young men Have fallen by the sword; You have slain them in the day of Your anger, You have slaughtered and not pitied.

22 П ризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

“You have invited as to a feast day The terrors that surround me. In the day of the Lord ’s anger There was no refugee or survivor. Those whom I have borne and brought up My enemies have destroyed.”