1 И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем та внимаваме пред тебе е тясно за нас.

And the sons of the prophets said to Elisha, “See now, the place where we dwell with you is too small for us.

2 Н ека отидам, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда да живеем. А той отговори: Идете.

Please, let us go to the Jordan, and let every man take a beam from there, and let us make there a place where we may dwell.” So he answered, “Go.”

3 И един от тях каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугата си. И той отговори: Ще дойда.

Then one said, “Please consent to go with your servants.” And he answered, “I will go.”

4 О тиде, прочее, с тях. И като отидоха до Иордан, сечяха дървета.

So he went with them. And when they came to the Jordan, they cut down trees.

5 А един от тях като сечеше среда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем!

But as one was cutting down a tree, the iron ax head fell into the water; and he cried out and said, “Alas, master! For it was borrowed.”

6 А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава.

So the man of God said, “Where did it fall?” And he showed him the place. So he cut off a stick, and threw it in there; and he made the iron float.

7 И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе.

Therefore he said, “Pick it up for yourself.” So he reached out his hand and took it. The Blinded Syrians Captured

8 А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си.

Now the king of Syria was making war against Israel; and he consulted with his servants, saying, “My camp will be in such and such a place.”

9 Т огава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.

And the man of God sent to the king of Israel, saying, “Beware that you do not pass this place, for the Syrians are coming down there.”

10 И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж.

Then the king of Israel sent someone to the place of which the man of God had told him. Thus he warned him, and he was watchful there, not just once or twice.

11 И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та из каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар?

Therefore the heart of the king of Syria was greatly troubled by this thing; and he called his servants and said to them, “Will you not show me which of us is for the king of Israel?”

12 А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си.

And one of his servants said, “None, my lord, O king; but Elisha, the prophet who is in Israel, tells the king of Israel the words that you speak in your bedroom.”

13 И рече: Идете, научете се где е, зада пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е.

So he said, “Go and see where he is, that I may send and get him.” And it was told him, saying, “Surely he is in Dothan.”

14 Т огава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града.

Therefore he sent horses and chariots and a great army there, and they came by night and surrounded the city.

15 И на слутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим?

And when the servant of the man of God arose early and went out, there was an army, surrounding the city with horses and chariots. And his servant said to him, “Alas, my master! What shall we do?”

16 А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях.

So he answered, “Do not fear, for those who are with us are more than those who are with them.”

17 И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея.

And Elisha prayed, and said, “ Lord, I pray, open his eyes that he may see.” Then the Lord opened the eyes of the young man, and he saw. And behold, the mountain was full of horses and chariots of fire all around Elisha.

18 И когато слязоха към врага, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей.

So when the Syrians came down to him, Elisha prayed to the Lord, and said, “Strike this people, I pray, with blindness.” And He struck them with blindness according to the word of Elisha.

19 Т огава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът: дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария.

Now Elisha said to them, “This is not the way, nor is this the city. Follow me, and I will bring you to the man whom you seek.” But he led them to Samaria.

20 И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария.

So it was, when they had come to Samaria, that Elisha said, “ Lord, open the eyes of these men, that they may see.” And the Lord opened their eyes, and they saw; and there they were, inside Samaria!

21 А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли?

Now when the king of Israel saw them, he said to Elisha, “My father, shall I kill them? Shall I kill them? ”

22 А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си.

But he answered, “You shall not kill them. Would you kill those whom you have taken captive with your sword and your bow? Set food and water before them, that they may eat and drink and go to their master.”

23 И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя.

Then he prepared a great feast for them; and after they ate and drank, he sent them away and they went to their master. So the bands of Syrian raiders came no more into the land of Israel. Syria Besieges Samaria in Famine

24 А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария.

And it happened after this that Ben-Hadad king of Syria gathered all his army, and went up and besieged Samaria.

25 И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника.

And there was a great famine in Samaria; and indeed they besieged it until a donkey’s head was sold for eighty shekels of silver, and one-fourth of a kab of dove droppings for five shekels of silver.

26 И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю!

Then, as the king of Israel was passing by on the wall, a woman cried out to him, saying, “Help, my lord, O king!”

27 А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина?

And he said, “If the Lord does not help you, where can I find help for you? From the threshing floor or from the winepress?”

28 И царят рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син.

Then the king said to her, “What is troubling you?” And she answered, “This woman said to me, ‘Give your son, that we may eat him today, and we will eat my son tomorrow.’

29 И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния денй рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си.

So we boiled my son, and ate him. And I said to her on the next day, ‘Give your son, that we may eat him’; but she has hidden her son.”

30 И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му.

Now it happened, when the king heard the words of the woman, that he tore his clothes; and as he passed by on the wall, the people looked, and there underneath he had sackcloth on his body.

31 Т огава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес.

Then he said, “God do so to me and more also, if the head of Elisha the son of Shaphat remains on him today!”

32 А когато изпрати мъж от служещите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гедайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата: тропота на нозете на господаря му не е ли подир него?

But Elisha was sitting in his house, and the elders were sitting with him. And the king sent a man ahead of him, but before the messenger came to him, he said to the elders, “Do you see how this son of a murderer has sent someone to take away my head? Look, when the messenger comes, shut the door, and hold him fast at the door. Is not the sound of his master’s feet behind him?”

33 И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; а царят го предвари и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

And while he was still talking with them, there was the messenger, coming down to him; and then the king said, “Surely this calamity is from the Lord; why should I wait for the Lord any longer?”