1 О И рекох, Какво да сторя Господи? И Господ ми реше, Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

“Brethren and fathers, hear my defense before you now.”

2 ( И като чуха, че им говори на еврейски, те пазеха още по-голяма тишина; и той каза):

And when they heard that he spoke to them in the Hebrew language, they kept all the more silent. Then he said:

3 А з съм юдеин, роден в Тарс Киликийски, а възпитан в тоя град при Гамалииловите нозе, изучен строго в предадения от бащите ни закон. И бях ревностен за Бога, както сте и всички вие днес,

“I am indeed a Jew, born in Tarsus of Cilicia, but brought up in this city at the feet of Gamaliel, taught according to the strictness of our fathers’ law, and was zealous toward God as you all are today.

4 и гонех смърт последователите на тоя път, като връзвах и предавах на затвор и мъже и жени;

I persecuted this Way to the death, binding and delivering into prisons both men and women,

5 к акто свидетелствува за мене и първосвещеникът и цялото старейшинство, от които бях взел и писма до братята евреи в Дамаск, дето отивах да закарам вързани в Ерусалим и ония, които бяха там, за да ги накажат.

as also the high priest bears me witness, and all the council of the elders, from whom I also received letters to the brethren, and went to Damascus to bring in chains even those who were there to Jerusalem to be punished.

6 И когато вървях и приближих Дамаск, къде пладне, внезапно блесна от небето голяма светлина около мене.

“Now it happened, as I journeyed and came near Damascus at about noon, suddenly a great light from heaven shone around me.

7 И паднах на земята и чух глас, който ми каза: Савле, Савле, защо ме гониш?

And I fell to the ground and heard a voice saying to me, ‘Saul, Saul, why are you persecuting Me?’

8 А аз отговорих, Кой си ти, Господи? И рече ми, Аз съм Исус Назарянин, когото ти гониш.

So I answered, ‘Who are You, Lord?’ And He said to me, ‘I am Jesus of Nazareth, whom you are persecuting.’

9 А другарите ми видяха светлината, но не чуха гласа на тогова, който ми говореше.

“And those who were with me indeed saw the light and were afraid, but they did not hear the voice of Him who spoke to me.

10 И рекох: Какво да сторя Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко що ти е определено да сториш.

So I said, ‘What shall I do, Lord?’ And the Lord said to me, ‘Arise and go into Damascus, and there you will be told all things which are appointed for you to do.’

11 И понеже от блясъка на оная светлина изгубих зрението си, другарите ми ме поведоха за ръка, и така влязох в Дамаск.

And since I could not see for the glory of that light, being led by the hand of those who were with me, I came into Damascus.

12 И някой си Анания, човек благочестив по закона, удобрен от всички там, живеещи юдеи,

“Then a certain Ananias, a devout man according to the law, having a good testimony with all the Jews who dwelt there,

13 д ойде при мене, и като застана и се наведе над мене, рече ми, Брате Савле, прогледай. И аз начаса получих зрението си и прогледнах на него.

came to me; and he stood and said to me, ‘Brother Saul, receive your sight.’ And at that same hour I looked up at him.

14 А той рече, Бог на бащите ни те е предназначил да познаеш неговата воля, да видиш праведника, и да чуеш глас от неговите уста;

Then he said, ‘The God of our fathers has chosen you that you should know His will, and see the Just One, and hear the voice of His mouth.

15 з ащото ще бъдеш свидетел за него пред всичките човеци за това, което си видял и чул.

For you will be His witness to all men of what you have seen and heard.

16 И сега, защо се бавиш? Стани, кръсти се и се омий от греховете си, и призови неговото име.

And now why are you waiting? Arise and be baptized, and wash away your sins, calling on the name of the Lord.’

17 И като се върнах в Ерусалим, когато се молех в храма, дойдох в изстъпление,

“Now it happened, when I returned to Jerusalem and was praying in the temple, that I was in a trance

18 и видях го да ми казва: Побързай да излезеш скоро из Ерусалим; защото няма да приемат твоето свидетелство за мене.

and saw Him saying to me, ‘Make haste and get out of Jerusalem quickly, for they will not receive your testimony concerning Me.’

19 И аз рекох, Господи, те знаят, че аз затварях и биех по синагогите ония, които вярваха в тебе;

So I said, ‘Lord, they know that in every synagogue I imprisoned and beat those who believe on You.

20 и когато се проливаше кръвта на твоя мъченик Стефана, и аз бях там и одобрявах, като вардех дрехите на тия, които го убиваха.

And when the blood of Your martyr Stephen was shed, I also was standing by consenting to his death, and guarding the clothes of those who were killing him.’

21 Н о той ми рече, Иди, защото ще те пратя далеч между езичниците.

Then He said to me, ‘Depart, for I will send you far from here to the Gentiles.’ ” Paul’s Roman Citizenship

22 Д о тая дума го слушаха; а тогаз извикаха със силен глас, казвайки: Да се махне такъв от земята! защото не е достоен да живее.

And they listened to him until this word, and then they raised their voices and said, “Away with such a fellow from the earth, for he is not fit to live!”

23 И понеже те викаха, мятаха дрехите си, и хвърляха прах по въздуха,

Then, as they cried out and tore off their clothes and threw dust into the air,

24 х илядникът заповяда да го закарат в крепостта, и заръча да го изпитат с биене, за да узнае, по коя причина викат така против него.

the commander ordered him to be brought into the barracks, and said that he should be examined under scourging, so that he might know why they shouted so against him.

25 И когато го бяха разтегнали с ремъци, Павел рече на стотника, който стоеше там: Законно ли е вам да бичувате един римлянин, и то неосъден?

And as they bound him with thongs, Paul said to the centurion who stood by, “Is it lawful for you to scourge a man who is a Roman, and uncondemned?”

26 К ато чу това, стотникът отиде та извести на хилядника, казвайки: Какво правиш? защото тоя човек е римлянин.

When the centurion heard that, he went and told the commander, saying, “Take care what you do, for this man is a Roman.”

27 Т огава хилядникът се приближи и му рече: Кажи ми, римлянин ли си ти? А той каза: римлянин.

Then the commander came and said to him, “Tell me, are you a Roman?” He said, “Yes.”

28 Х илядникът отговори: С много пари съм добил това гражданство. А Павел рече: Но аз съм се и родил в него.

The commander answered, “With a large sum I obtained this citizenship.” And Paul said, “But I was born a citizen. ”

29 Т огава веднага се оттеглиха от него тия, които щяха да го изпитват. А хилядникът се уплаши като разбра, че е римлянин, понеже го беше вързал.

Then immediately those who were about to examine him withdrew from him; and the commander was also afraid after he found out that he was a Roman, and because he had bound him. The Sanhedrin Divided

30 Н а утринта, като искаше да разбере същинската причина, по която юдеите го обвиняваха, той го развърза, заповяда да се съберат първосвещениците и целият им синедрион, и доведе долу Павла та го постави пред тях.

The next day, because he wanted to know for certain why he was accused by the Jews, he released him from his bonds, and commanded the chief priests and all their council to appear, and brought Paul down and set him before them.