1 А Иов в отговор рече:

Then Job answered and said:

2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

“Even today my complaint is bitter; My hand is listless because of my groaning.

3 А х, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

Oh, that I knew where I might find Him, That I might come to His seat!

4 И зложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

I would present my case before Him, And fill my mouth with arguments.

5 У знал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

I would know the words which He would answer me, And understand what He would say to me.

6 Щ еше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

Would He contend with me in His great power? No! But He would take note of me.

7 Т огава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

There the upright could reason with Him, And I would be delivered forever from my Judge.

8 О баче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

“Look, I go forward, but He is not there, And backward, but I cannot perceive Him;

9 Н аляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

When He works on the left hand, I cannot behold Him; When He turns to the right hand, I cannot see Him.

10 З нае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

But He knows the way that I take; When He has tested me, I shall come forth as gold.

11 Н огата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

My foot has held fast to His steps; I have kept His way and not turned aside.

12 О т заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

I have not departed from the commandment of His lips; I have treasured the words of His mouth More than my necessary food.

13 Н о Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

“But He is unique, and who can make Him change? And whatever His soul desires, that He does.

14 З ащото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

For He performs what is appointed for me, And many such things are with Him.

15 З атова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

Therefore I am terrified at His presence; When I consider this, I am afraid of Him.

16 З ащото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

For God made my heart weak, And the Almighty terrifies me;

17 Т ъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Because I was not cut off from the presence of darkness, And He did not hide deep darkness from my face.