1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

“Man who is born of woman Is of few days and full of trouble.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

He comes forth like a flower and fades away; He flees like a shadow and does not continue.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

And do You open Your eyes on such a one, And bring me to judgment with Yourself?

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Who can bring a clean thing out of an unclean? No one!

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Since his days are determined, The number of his months is with You; You have appointed his limits, so that he cannot pass.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

Look away from him that he may rest, Till like a hired man he finishes his day.

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

“For there is hope for a tree, If it is cut down, that it will sprout again, And that its tender shoots will not cease.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Though its root may grow old in the earth, And its stump may die in the ground,

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

Yet at the scent of water it will bud And bring forth branches like a plant.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

But man dies and is laid away; Indeed he breathes his last And where is he?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

As water disappears from the sea, And a river becomes parched and dries up,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

So man lies down and does not rise. Till the heavens are no more, They will not awake Nor be roused from their sleep.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

“Oh, that You would hide me in the grave, That You would conceal me until Your wrath is past, That You would appoint me a set time, and remember me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

If a man dies, shall he live again? All the days of my hard service I will wait, Till my change comes.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

You shall call, and I will answer You; You shall desire the work of Your hands.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

For now You number my steps, But do not watch over my sin.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

My transgression is sealed up in a bag, And You cover my iniquity.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

“But as a mountain falls and crumbles away, And as a rock is moved from its place;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

As water wears away stones, And as torrents wash away the soil of the earth; So You destroy the hope of man.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

You prevail forever against him, and he passes on; You change his countenance and send him away.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

His sons come to honor, and he does not know it; They are brought low, and he does not perceive it.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

But his flesh will be in pain over it, And his soul will mourn over it.”