1 Ч овекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

«L'uomo nato da donna vive pochi giorni ed è pieno di inquietudini.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

Spunta come un fiore poi è reciso; fugge come un'ombra e non dura.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

Sopra un tale essere tu tieni gli occhi aperti, e mi fai comparire in giudizio con te.

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Chi può trarre una cosa pura da una impura? Nessuno.

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

Poiché i suoi giorni sono fissati, il numero dei suoi mesi dipende da te, e tu gli hai posto dei limiti che non può oltrepassare;

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

distogli da lui lo sguardo e lascialo stare, finché abbia terminato la sua giornata come un bracciante,

7 З ащото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

Almeno per l'albero c'è speranza; se è tagliato, cresce nuovamente e continua a mettere germoglio.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Anche se la sua radice invecchia sotto terra e il suo tronco muore nel suolo

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

al sentore dell'acqua germoglia nuovamente e mette rami come una pianta.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

L'uomo invece muore e rimane atterrato; quando egli esala l'ultimo respiro, dov'è mai?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

Possono venir meno le acque nel mare e un fiume prosciugarsi e seccare.

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

ma l'uomo che giace non si rialza piú; finché non vi siano piú cieli, non si risveglierà né piú si desterà dal suo sonno.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

Oh, volessi tu nascondermi nello Sceol, occultarmi finché la tua ira sia passata, fissarmi un termine e ricordarti di me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

Se l'uomo muore può ancora tornare in vita? Aspetterei tutti i giorni del mio duro servizio, finché giungesse l'ora del mio cambiamento.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

Mi chiameresti e io risponderei; tu avresti un grande desiderio per l'opera delle tue mani.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

Allora tu conteresti i miei passi ma non osserveresti i miei peccati;

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

sigilleresti il mio peccato in un sacco e copriresti la mia colpa.

18 Н аистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

Ma come una montagna cade e si sgretola e come una rupe è rimossa dal suo posto;

19 К акто водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

come le acque corrodono le pietre e come le alluvioni portano via il suolo della terra, cosí tu distruggi la speranza dell'uomo.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

Tu lo sopraffai per sempre, ed egli se ne va; tu sfiguri il suo volto e lo cacci via.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

Se i suoi figli sono onorati, egli non lo sa; se sono disprezzati, egli non lo nota.

22 З нае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Egli sente solamente il grande dolore della sua carne e si affligge per se stesso».