1 Г де е отишъл твоят възлюбен, О ти прекрасна между жените? Где е свърнал твоят възлюбен, - Та да го търсими ние с тебе?

Dov'è andato il tuo diletto, o la piú bella fra le donne? Dove si è recato il tuo diletto, perché lo possiamo cercare con te?

2 М оят възлюбен слезе в градината си, в лехите с ароматите. За да пасе в градините и да бере крем.

Il mio diletto è sceso nel suo giardino, nelle aiuole di balsamo a pascolare il gregge nei giardini e a cogliere gigli.

3 А з съм на възлюбения си, и възлюбеният ми е мой: Той пасе стадото си между кремовете.

Io sono del mio diletto, e il mio diletto è mio; egli pascola il gregge fra i gigli.

4 Х убава си, любезна моя, като Терса, Красива като Ерусалим, Страшна като войска със знамена.

Amica mia, tu sei bella come Tirtsah, leggiadra come Gerusalemme, tremenda come un esercito a bandiere spiegate.

5 О твърни очите си от мене, Защото те ме обладаха. Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаад;

Distogli da me i tuoi occhi, perché mi turbano. I tuoi capelli sono come un gregge di capre, che pascolano sul monte Galaad.

6 З ъбите ти са като стадо овци възлизащи от къпането; Те са всички като близнета, и не липсва ни един между тях,

I tuoi denti sono come un gregge di pecore, che tornano dal lavatoio, tutte hanno gemelli e nessuna di esse è sterile,

7 Ч елото ти под булото е Като част от нар.

Le tue tempie dietro al tuo velo sono come uno spicchio di melagrana.

8 И ма шестдесет царици, и осемдесет наложници, И безброй девойки;

Ci sono sessanta regine e ottanta concubine, e fanciulle senza numero.

9 Н о една е гълъбицата ми, съвършената ми. Тя е безподобната на майка си, отборната на родителите си; Видяха я дъщерите, и рекоха: Блазе й! Да! цариците и наложниците, и те я похвалиха.

Ma la mia colomba, la mia perfetta, è unica; è l'unica di sua madre, la prescelta di colei che l'ha partorita. Le fanciulle l'hanno vista e l'hanno proclamata beata, sí, anche le regine e le concubine, e l'hanno lodata.

10 К оя е тая, която поглежда като зората, Красива като луната, чиста като слънцето, Страшна като войска със знамена?

Chi è costei che appare come l'alba, bella come la luna, pura come il sole, tremenda come un esercito a bandiere spiegate?

11 С лязох в градината на орехите За да видя зелените растения в долината. Да видя дали е напъпило лозето, И дали са цъфнали наровете.

Io sono discesa nel giardino dei noci per vedere le piante verdeggianti della valle, per vedere se le viti erano in fiore e i melograni mettevano le gemme.

12 Б ез да усетя, ожиданието ми ме постави Между колесниците на благородните ми люде.

Non so come, ma il mio desiderio mi ha posta sui carri del mio nobile popolo.

13 В ърни се, върни се, о суламко; Върни се, върни се, за да те погледаме! Какво ще видите в суламката? Нещо като борба между две дружини!

Ritorna, ritorna, o Shulammita, ritorna, ritorna, perché possiamo ammirarti. Che cosa vedete nella Shulammita? Come una danza a due schiere?