1 ( По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

Celebrate l'Eterno, perché egli è buono, perché la sua benignità dura in eterno.

2 Т ака нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

Cosí dicano i riscattati dall'Eterno, che egli ha liberato dalla mano dell'avversario,

3 К ато ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

e ha raccolto da vari paesi, da oriente e da occidente, da settentrione e da mezzogiorno.

4 Е дни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

Essi andavano errando nel deserto, in luoghi desolati, e non trovavano alcuna città da abitare.

5 Г ладни и жадни, Душата им примираше в тях.

Affamati e assetati, la vita veniva meno in loro.

6 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

Ma nella loro avversità gridarono all'Eterno ed egli li liberò dalle loro angosce;

7 И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

e li condusse per la diritta via, perché giungessero a una città da abitare.

8 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Celebrino l'Eterno per la sua benignità e per le sue meraviglie in favore dei figli degli uomini.

9 З ащото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

Poiché egli ha saziato l'anima assetata e ha ricolmato di beni l'anima affamata.

10 Д руги седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

Altri dimoravano nelle tenebre e nell'ombra di morte, prigionieri nell'afflizione e nelle catene.

11 З ащото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

perché si erano ribellati alle parole di DIO e avevano disprezzato il consiglio dell'Altissimo;

12 З атова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

per cui egli abbattè il cuor loro con affanni; essi caddero, e non vi fu alcuno che li soccorse.

13 Т огава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

Ma nella loro avversità gridarono all'Eterno, ed egli li salvò dalle loro angosce.

14 И зведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

li trasse fuori dalle tenebre e dall'ombra di morte e spezzò i loro legami.

15 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Celebrino l'Eterno per la sua benignità e per le sue meraviglie in favore dei figli degli uomini.

16 З ащото разби медните порти, И железните лостове сломи.

perché egli ha abbattuto le porte di bronzo e ha spezzato le sbarre di ferro.

17 А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

Degli stolti soffrivano per il loro comportamento ribelle e per i loro peccati;

18 Д ушата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

essi detestavano ogni cibo ed erano giunti alle soglie della morte.

19 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

ma nella loro avversità gridarono all'Eterno, ed egli li salvò dalle loro angosce.

20 И зпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

Egli mandò la sua parola e li guarì, li scampò dalla fossa.

21 Д а славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Celebrino l'Eterno per la sua benignità e per le sue meraviglie in favore dei figli degli uomini.

22 И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

Offrano sacrifici di lode e raccontino le sue opere con canti di gioia.

23 О ния пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

Quelli che scendono in mare sulle navi e che fanno commercio sulle grandi acque.

24 Т е виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

vedono le opere dell'Eterno e le sue meraviglie negli abissi del mare.

25 З ащото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

Poiché egli comanda e fa levare un vento di tempesta che solleva le onde del mare.

26 Т е се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

Essi salgono fino al cielo e sprofondano negli abissi; la loro anima viene meno per l'angoscia.

27 Л юлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

Barcollano e traballano come degli ubriachi, e non sanno piú che fare.

28 Т огава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

Ma nella loro avversità gridano all'Eterno, ed egli li trae fuori dalle loro angosce.

29 П ревръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

Egli riduce la tempesta a un mormorio e le sue onde son fatte tacere.

30 Т огава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

Al loro acquetarsi essi si rallegrano, ed egli li conduce al porto da loro desiderato.

31 Д а славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

Celebrino l'Eterno per la sua benignità e per le sue meraviglie in favore dei figli degli uomini;

32 Н ека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

lo esaltino nell'assemblea del popolo e lo lodino nel consiglio degli anziani.

33 Т ой превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

Egli cambia i fiumi in deserto, e le sorgenti d'acqua in luoghi aridi.

34 П лодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

la terra fertile in luogo arido per la malvagità dei suoi abitanti.

35 П ревръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

Egli cambia il deserto in lago e la terra arida in sorgenti d'acqua.

36 И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

Là egli fa abitare gli affamati, ed essi innalzano una città da abitare.

37 И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

Vi seminano campi e vi piantano vigne che producono un abbondante raccolto.

38 Т ой ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

Egli li benedice e moltiplicano grandemente, ed egli non fa diminuire il loro bestiame.

39 Н о пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

Ma poi vengono ridotti a pochi e sono indeboliti per l'oppressione, l'avversità e gli affanni.

40 Т ой излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

Egli getta il disprezzo sui principi e li fa errare per luoghi deserti, dove non c'è via alcuna.

41 А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

Ma solleva il bisognoso dalla miseria e accresce le loro famiglie come un gregge.

42 П раведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

Gli uomini retti vedono questo e si rallegrano, ma tutti i malvagi hanno la bocca chiusa.

43 К ойто е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.

Chi è saggio osservi queste cose e consideri la benignità dell'Eterno.