1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

Dopo queste cose, Gesú se ne andò all'altra riva del mare di Galilea, cioè di Tiberiade.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

E una grande folla lo seguiva, perché vedevano i segni che egli faceva sugli infermi.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

Ma Gesú salí sul monte e là si sedette con i suoi discepoli.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

Or la Pasqua, la festa dei Giudei, era vicina.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

Gesú dunque, alzati gli occhi e vedendo che una grande folla veniva da lui, disse a Filippo: «Dove compreremo del pane perché costoro possano mangiare?».

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

Or diceva questo per metterlo alla prova, perché egli sapeva quello che stava per fare.

7 Ф илип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Filippo gli rispose: «Duecento denari di pane non basterebbero per loro, perché ognuno di loro possa avere un pezzetto».

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

Andrea, fratello di Simon Pietro, uno dei suoi discepoli, gli disse:

9 Т ук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

«V'è qui un ragazzo che ha cinque pani d'orzo e due piccoli pesci; ma che cos'è questo per tanta gente?».

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

E Gesú disse: «Fate sedere la gente!». Or c'era molta erba in quel luogo. La gente dunque si sedette ed erano in numero di circa cinquemila.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

Poi Gesú prese i pani e, dopo aver reso grazie li distribuí ai discepoli, e i discepoli alla gente seduta; lo stesso fece dei pesci, finché ne vollero.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

E, dopo che furono saziati, Gesú disse ai suoi discepoli: «Raccogliete i pezzi avanzati perche niente si perda».

13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Essi dunque li raccolsero e riempirono dodici cesti con i pezzi di quei cinque pani d'orzo avanzati a coloro che avevano mangiato.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Allora la gente, avendo visto il segno che Gesú aveva fatto, disse: «Certamente costui è il profeta, che deve venire nel mondo».

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

Ma Gesú, sapendo che stavano per venire a prenderlo per farlo re, si ritirò di nuovo sul monte, tutto solo.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

Quando fu sera, i suoi discepoli discesero al mare.

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

E, montati in barca, si diressero all'altra riva del mare, verso Capernaum; era ormai buio e Gesú non era ancora venuto da loro.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

Il mare era agitato, perché soffiava un forte vento.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

Ora, dopo aver remato circa venticinque o trenta stadi, videro Gesú che camminava sul mare e si accostava alla barca, ed ebbero paura.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

Ma egli disse loro: «Sono io, non temete!».

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Essi dunque volentieri lo ricevettero nella barca, e subito la barca approdò là dove essi erano diretti.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

Il giorno seguente la folla, che era rimasta sull'altra riva del mare, si rese conto che là non c'era che una piccola barca, quella in cui erano saliti i discepoli di Gesú, e che egli non vi era salito con loro, ma che i suoi discepoli erano partiti soli;

23 ( обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

or altre barche erano venute da Tiberiade, vicino al luogo dove avevano mangiato il pane dopo che il Signore aveva reso grazie.

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

La folla, come vide che Gesú non era piú là e neppure i suoi discepoli, salí anch'essa su quelle barche e venne a Capernaum, alla ricerca di Gesú.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

Avendolo trovato di là dal mare, gli dissero: «Maestro, quando sei venuto qui?».

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Gesú rispose loro e disse: «In verità, in verità vi dico che voi mi cercate non perché avete visto segni, ma perché avete mangiato dei pani e siete stati saziati.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Adoperatevi non per il cibo che perisce, ma per il cibo che dura in vita eterna, che il Figlio dell'uomo vi darà, perché su di lui il Padre, cioè Dio, ha posto il suo sigillo».

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Gli chiesero allora: «Che cosa dobbiamo fare per compiere le opere di Dio?».

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Gesú rispose e disse loro: «Questa è l'opera di Dio: che crediate in colui che egli ha mandato».

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

Allora essi gli dissero: «Quale segno fai tu dunque, affinché lo vediamo e ti crediamo? Che opera compi?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

I nostri padri mangiarono la manna nel deserto, come è scritto: "Egli diede loro da mangiare del pane venuto dal cielo"».

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Allora Gesú disse loro: «In verità, in verità vi dico che non Mosé vi ha dato il pane che viene dal cielo, ma il Padre mio vi dà il vero pane che viene dal cielo.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

Perché il pane di Dio è quello che discende dal cielo e dà vita al mondo».

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Essi allora gli dissero: «Signore, dacci sempre questo pane».

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

E Gesú disse loro: «Io sono il pane della vita chi viene a me non avrà mai piú fame e chi crede in me non avrà mai piú sete

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

Ma io ve l'ho detto: voi mi avete visto, ma non credete.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

Tutto quello che il Padre mi dà verrà a me; e colui che viene a me, io non lo caccerò fuori,

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

perché io sono disceso dal cielo, non per fare la mia volontà, ma la volontà di colui che mi ha mandato.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

E' questa la volontà del Padre che mi ha mandato: che io non perda niente di tutto quello che egli mi ha dato, ma che lo risusciti nell'ultimo giorno.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

Questa infatti è la volontà di colui che mi ha mandato: che chiunque viene alla conoscenza del Figlio e crede in lui, abbia vita eterna, e io lo risusciterò nell'ultimo giorno».

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

I Giudei dunque mormoravano di lui, perché aveva detto: «Io sono il pane che è disceso dal cielo»,

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

e dicevano: «Non è costui Gesú, il figlio di Giuseppe, di cui conosciamo il padre e la madre? Come può egli dire: Io sono disceso dal cielo"?».

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Allora Gesú rispose e disse loro: «Non mormorate fra di voi.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

Nessuno può venire a me, se il Padre che mi ha mandato non lo attira, e io lo risusciterò nell'ultimo giorno.

45 П исано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

Sta scritto nei profeti: "E tutti saranno ammaestrati da Dio". Ogni uomo dunque che ha udito e imparato dal Padre, viene a me.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Non che alcuno abbia visto il Padre, se non colui che è da Dio, questi ha visto il Padre.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

In verità, in verità vi dico: Chi crede in me ha vita eterna.

48 А з съм хлябът на живота.

Io sono il pane della vita.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

I vostri padri mangiarono la manna nel deserto e morirono.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

Questo è il pane che discende dal cielo affinché uno ne mangi e non muoia,

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

Io sono il pane vivente che è disceso dal Cielo; se uno mangia di questo pane vivrà in eterno; or il pane che darò è la mia carne, che darò per la vita del mondo».

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

Allora i Giudei si misero a discutere tra di loro, dicendo: «Come può costui darci da mangiare la sua carne?».

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Perciò Gesú disse loro: «In verità, in verità vi dico che se non mangiate la carne del Figlio dell'uomo e non bevete il suo sangue, non avete la vita in voi.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Chi mangia la mia carne e beve il mio sangue, ha vita eterna, e io lo risusciterò nell'ultimo giorno.

55 З ащото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

Poiché la mia carne è veramente cibo e il mio sangue è veramente bevanda.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

Chi mangia la mia carne e beve il mio sangue, dimora in me ed io in lui.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

Come il Padre vivente mi ha mandato ed io vivo a motivo del Padre, cosí chi si ciba di me vivrà anch'egli a motivo di me.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

Questo è il pane che è disceso dal cielo; non è come la manna che mangiarono i vostri padri e morirono; chi si ciba di questo pane vivrà in eterno».

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

Queste cose disse nella sinagoga, insegnando a Capernaum.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Udito questo, molti dei suoi discepoli dissero: «Questo parlare è duro, chi lo può capire?».

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

Ma Gesú, conoscendo in se stesso che i suoi discepoli mormoravano di questo, disse loro: «Questo vi scandalizza?

62 Т огава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

Che sarebbe dunque se doveste vedere il Figlio dell'uomo salire dove era prima?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

E lo Spirito che vivifica, la carne non giova a nulla; le parole che vi dico sono spirito e vita.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

Ma vi sono alcuni tra voi che non credono», Gesú infatti sapeva fin dal principio chi erano coloro che non credevano, e chi era colui che lo avrebbe tradito;

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

e diceva: «Per questo vi ho detto che nessuno può venire a me se non gli è dato dal Padre mio».

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

Da quel momento molti dei suoi discepoli si tirarono indietro e non andavano più con lui

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Allora Gesú disse ai dodici: «Volete andarvene anche voi?».

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

E Simon Pietro gli rispose: «Signore, da chi ce ne andremo? Tu hai parole di vita eterna.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

E noi abbiamo creduto e abbiamo conosciuto che tu sei il Cristo, il Figlio del Dio vivente».

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

Gesú rispose loro: «Non ho io scelto voi dodici? Eppure uno di voi è un diavolo».

71 Т ой говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

Or egli alludeva a Giuda Iscariota, figlio di Simone, perché egli stava per tradirlo, quantunque fosse uno dei dodici.