1 С лед това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

After these things Jesus went over the sea of Galilee, which is the sea of Tiberias.

2 И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

And a great multitude followed him, because they saw his miracles which he did on them that were diseased.

3 И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

And Jesus went up into a mountain, and there he sat with his disciples.

4 А наближаваше юдейският празник пасхата.

And the passover, a feast of the Jews, was nigh.

5 И сус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

When Jesus then lifted up his eyes, and saw a great company come unto him, he saith unto Philip, Whence shall we buy bread, that these may eat?

6 ( А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

And this he said to prove him: for he himself knew what he would do.

7 Ф илип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

Philip answered him, Two hundred pennyworth of bread is not sufficient for them, that every one of them may take a little.

8 Е дин от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

One of his disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, saith unto him,

9 Т ук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

There is a lad here, which hath five barley loaves, and two small fishes: but what are they among so many?

10 И сус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

And Jesus said, Make the men sit down. Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

11 И сус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

And Jesus took the loaves; and when he had given thanks, he distributed to the disciples, and the disciples to them that were set down; and likewise of the fishes as much as they would.

12 И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

When they were filled, he said unto his disciples, Gather up the fragments that remain, that nothing be lost.

13 И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

Therefore they gathered them together, and filled twelve baskets with the fragments of the five barley loaves, which remained over and above unto them that had eaten.

14 Т огава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

Then those men, when they had seen the miracle that Jesus did, said, This is of a truth that prophet that should come into the world.

15 И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

When Jesus therefore perceived that they would come and take him by force, to make him a king, he departed again into a mountain himself alone.

16 А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

And when even was now come, his disciples went down unto the sea,

17 и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

and entered into a ship, and went over the sea toward Capernaum. And it was now dark, and Jesus was not come to them.

18 и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

And the sea arose by reason of a great wind that blew.

19 И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

So when they had rowed about five and twenty or thirty furlongs, they see Jesus walking on the sea, and drawing nigh unto the ship: and they were afraid.

20 Н о той им каза: Аз съм; не бойте се!

But he saith unto them, It is I; be not afraid.

21 З атова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

Then they willingly received him into the ship: and immediately the ship was at the land whither they went.

22 Н а другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

The day following, when the people which stood on the other side of the sea saw that there was none other boat there, save that one whereinto his disciples were entered, and that Jesus went not with his disciples into the boat, but that his disciples were gone away alone;

23 ( обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

(howbeit there came other boats from Tiberias nigh unto the place where they did eat bread, after that the Lord had given thanks:)

24 и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

when the people therefore saw that Jesus was not there, neither his disciples, they also took shipping, and came to Capernaum, seeking for Jesus.

25 И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

And when they had found him on the other side of the sea, they said unto him, Rabbi, when camest thou hither?

26 В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

Jesus answered them and said, Verily, verily, I say unto you, Ye seek me, not because ye saw the miracles, but because ye did eat of the loaves, and were filled.

27 Р аботете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

Labour not for the meat which perisheth, but for that meat which endureth unto everlasting life, which the Son of man shall give unto you: for him hath God the Father sealed.

28 З атова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

Then said they unto him, What shall we do, that we might work the works of God?

29 И сус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

Jesus answered and said unto them, This is the work of God, that ye believe on him whom he hath sent.

30 Т огава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

They said therefore unto him, What sign shewest thou then, that we may see, and believe thee? what dost thou work?

31 Б ащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

Our fathers did eat manna in the desert; as it is written, He gave them bread from heaven to eat.

32 Н а това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

Then Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Moses gave you not that bread from heaven; but my Father giveth you the true bread from heaven.

33 З ащото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

For the bread of God is he which cometh down from heaven, and giveth life unto the world.

34 Т е, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

Then said they unto him, Lord, evermore give us this bread.

35 И сус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

And Jesus said unto them, I am the bread of life: he that cometh to me shall never hunger; and he that believeth on me shall never thirst.

36 Н о казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

But I said unto you, That ye also have seen me, and believe not.

37 В сичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

All that the Father giveth me shall come to me; and him that cometh to me I will in no wise cast out.

38 з ащото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

For I came down from heaven, not to do mine own will, but the will of him that sent me.

39 И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

And this is the Father’s will which hath sent me, that of all which he hath given me I should lose nothing, but should raise it up again at the last day.

40 З ащото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

And this is the will of him that sent me, that every one which seeth the Son, and believeth on him, may have everlasting life: and I will raise him up at the last day.

41 Т огава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

The Jews then murmured at him, because he said, I am the bread which came down from heaven.

42 И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

And they said, Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? how is it then that he saith, I came down from heaven?

43 И сус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

Jesus therefore answered and said unto them, Murmur not among yourselves.

44 Н икой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

No man can come to me, except the Father which hath sent me draw him: and I will raise him up at the last day.

45 П исано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

It is written in the prophets, And they shall be all taught of God. Every man therefore that hath heard, and hath learned of the Father, cometh unto me.

46 Н е, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

Not that any man hath seen the Father, save he which is of God, he hath seen the Father.

47 И стина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

Verily, verily, I say unto you, He that believeth on me hath everlasting life.

48 А з съм хлябът на живота.

I am that bread of life.

49 Б ащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

Your fathers did eat manna in the wilderness, and are dead.

50 Т оя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

This is the bread which cometh down from heaven, that a man may eat thereof, and not die.

51 А з съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

I am the living bread which came down from heaven: if any man eat of this bread, he shall live for ever: and the bread that I will give is my flesh, which I will give for the life of the world.

52 Т огава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

The Jews therefore strove among themselves, saying, How can this man give us his flesh to eat?

53 З атова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

Then Jesus said unto them, Verily, verily, I say unto you, Except ye eat the flesh of the Son of man, and drink his blood, ye have no life in you.

54 К ойто се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

Whoso eateth my flesh, and drinketh my blood, hath eternal life; and I will raise him up at the last day.

55 З ащото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

For my flesh is meat indeed, and my blood is drink indeed.

56 К ойто се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

He that eateth my flesh, and drinketh my blood, dwelleth in me, and I in him.

57 К акто живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

As the living Father hath sent me, and I live by the Father: so he that eateth me, even he shall live by me.

58 Т оя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

This is that bread which came down from heaven: not as your fathers did eat manna, and are dead: he that eateth of this bread shall live for ever.

59 Т ова рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

These things said he in the synagogue, as he taught in Capernaum.

60 И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

Many therefore of his disciples, when they had heard this, said, This is an hard saying; who can hear it?

61 Н о Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

When Jesus knew in himself that his disciples murmured at it, he said unto them, Doth this offend you?

62 Т огава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

What and if ye shall see the Son of man ascend up where he was before?

63 Д ухът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

It is the spirit that quickeneth; the flesh profiteth nothing: the words that I speak unto you, they are spirit, and they are life.

64 Н о има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

But there are some of you that believe not. For Jesus knew from the beginning who they were that believed not, and who should betray him.

65 И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

And he said, Therefore said I unto you, that no man can come unto me, except it were given unto him of my Father.

66 П оради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

From that time many of his disciples went back, and walked no more with him.

67 З а туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

Then said Jesus unto the twelve, Will ye also go away?

68 С имон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

Then Simon Peter answered him, Lord, to whom shall we go? thou hast the words of eternal life.

69 и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

And we believe and are sure that thou art that Christ, the Son of the living God.

70 И сус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

Jesus answered them, Have not I chosen you twelve, and one of you is a devil?

71 Т ой говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7

He spake of Judas Iscariot the son of Simon: for he it was that should betray him, being one of the twelve.