1 И Иов още продължи беседата си като казваше:

Moreover Job continued his parable, and said,

2 О , да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh that I were as in months past, as in the days when God preserved me;

3 К огато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;

when his candle shined upon my head, and when by his light I walked through darkness;

4 К акто бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

as I was in the days of my youth, when the secret of God was upon my tabernacle;

5 К огато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;

when the Almighty was yet with me, when my children were about me;

6 К огато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

when I washed my steps with butter, and the rock poured me out rivers of oil;

7 К огато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,

when I went out to the gate through the city, when I prepared my seat in the street!

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;

The young men saw me, and hid themselves: and the aged arose, and stood up.

9 П ървенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;

The princes refrained talking, and laid their hand on their mouth.

10 Г ласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;

The nobles held their peace, and their tongue cleaved to the roof of their mouth.

11 У хо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;

When the ear heard me, then it blessed me; and when the eye saw me, it gave witness to me:

12 З ащото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

because I delivered the poor that cried, and the fatherless, and him that had none to help him.

13 Б лагословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.

The blessing of him that was ready to perish came upon me: and I caused the widow’s heart to sing for joy.

14 О бличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.

I put on righteousness, and it clothed me: my judgment was as a robe and a diadem.

15 А з бях очи на слепия, И нозе на хромия.

I was eyes to the blind, and feet was I to the lame.

16 Б ях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.

I was a father to the poor: and the cause which I knew not I searched out.

17 Т рошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.

And I brake the jaws of the wicked, and plucked the spoil out of his teeth.

18 Т огава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.

Then I said, I shall die in my nest, and I shall multiply my days as the sand.

19 К оренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.

My root was spread out by the waters, and the dew lay all night upon my branch.

20 С лавата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.

My glory was fresh in me, and my bow was renewed in my hand.

21 Ч овеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.

Unto me men gave ear, and waited, and kept silence at my counsel.

22 П одир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;

After my words they spake not again; and my speech dropped upon them.

23 З а мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.

And they waited for me as for the rain; and they opened their mouth wide as for the latter rain.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.

If I laughed on them, they believed it not; and the light of my countenance they cast not down.

25 И збирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.

I chose out their way, and sat chief, and dwelt as a king in the army, as one that comforteth the mourners.