1 И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

And Jesus answered and spake unto them again by parables, and said,

2 Н ебесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

The kingdom of heaven is like unto a certain king, which made a marriage for his son,

3 Т ой разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

and sent forth his servants to call them that were bidden to the wedding: and they would not come.

4 П ак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

Again, he sent forth other servants, saying, Tell them which are bidden, Behold, I have prepared my dinner: my oxen and my fatlings are killed, and all things are ready: come unto the marriage.

5 н о те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

But they made light of it, and went their ways, one to his farm, another to his merchandise:

6 а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

and the remnant took his servants, and entreated them spitefully, and slew them.

7 И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

But when the king heard thereof, he was wroth: and he sent forth his armies, and destroyed those murderers, and burned up their city.

8 Т огава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

Then saith he to his servants, The wedding is ready, but they which were bidden were not worthy.

9 З атова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

Go ye therefore into the highways, and as many as ye shall find, bid to the marriage.

10 И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

So those servants went out into the highways, and gathered together all as many as they found, both bad and good: and the wedding was furnished with guests.

11 А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

And when the king came in to see the guests, he saw there a man which had not on a wedding garment:

12 И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

and he saith unto him, Friend, how camest thou in hither not having a wedding garment? And he was speechless.

13 Т огава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

Then said the king to the servants, Bind him hand and foot, and take him away, and cast him into outer darkness; there shall be weeping and gnashing of teeth.

14 З ащото мнозина са поканени, а малцина избрани.

For many are called, but few are chosen.

15 Т огава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

Then went the Pharisees, and took counsel how they might entangle him in his talk.

16 И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

And they sent out unto him their disciples with the Herodians, saying, Master, we know that thou art true, and teachest the way of God in truth, neither carest thou for any man: for thou regardest not the person of men.

17 К ажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

Tell us therefore, What thinkest thou? Is it lawful to give tribute unto Cæsar, or not?

18 А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

But Jesus perceived their wickedness, and said, Why tempt ye me, ye hypocrites?

19 П окажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

Shew me the tribute money. And they brought unto him a penny.

20 Т ой им каза: Чий е този образ и надпис?

And he saith unto them, Whose is this image and superscription?

21 К азват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

They say unto him, Cæsar’s. Then saith he unto them, Render therefore unto Cæsar the things which are Cæsar’s; and unto God the things that are God’s.

22 И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.

When they had heard these words, they marvelled, and left him, and went their way.

23 В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

The same day came to him the Sadducees, which say that there is no resurrection, and asked him,

24 У чителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

saying, Master, Moses said, If a man die, having no children, his brother shall marry his wife, and raise up seed unto his brother.

25 А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

Now there were with us seven brethren: and the first, when he had married a wife, deceased, and, having no issue, left his wife unto his brother:

26 с ъщо и вторият и третият, до седмият.

likewise the second also, and the third, unto the seventh.

27 А подир всички умря и жената.

And last of all the woman died also.

28 И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.

Therefore in the resurrection whose wife shall she be of the seven? for they all had her.

29 А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

Jesus answered and said unto them, Ye do err, not knowing the scriptures, nor the power of God.

30 З ащото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небето.

For in the resurrection they neither marry, nor are given in marriage, but are as the angels of God in heaven.

31 А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

But as touching the resurrection of the dead, have ye not read that which was spoken unto you by God, saying,

32 “ Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob? God is not the God of the dead, but of the living.

33 И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.

And when the multitude heard this, they were astonished at his doctrine.

34 А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

But when the Pharisees had heard that he had put the Sadducees to silence, they were gathered together.

35 И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

Then one of them, which was a lawyer, asked him a question, tempting him, and saying,

36 У чителю, коя е голямата заповед в закона?

Master, which is the great commandment in the law?

37 А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.

Jesus said unto him, Thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind.

38 Т ова е голямата и първа заповед.

This is the first and great commandment.

39 А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.

And the second is like unto it, Thou shalt love thy neighbour as thyself.

40 Н а тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

On these two commandments hang all the law and the prophets.

41 И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

While the Pharisees were gathered together, Jesus asked them,

42 К акво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

saying, What think ye of Christ? whose son is he? They say unto him, The Son of David.

43 К азва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

He saith unto them, How then doth David in spirit call him Lord, saying,

44 “ Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?

The Lord said unto my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool?

45 А ко, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

If David then call him Lord, how is he his son?

46 И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.

And no man was able to answer him a word, neither durst any man from that day forth ask him any more questions.