1 И почна да им говори с притчи: Един човек насади лозе, огради го с плет, изкопа лин, и съгради кула, и даде го под наем на земеделците, и отиде в чужбина.

And he began to speak unto them by parables. A certain man planted a vineyard, and set an hedge about it, and digged a place for the winefat, and built a tower, and let it out to husbandmen, and went into a far country.

2 И във времето на плода изпрати един слуга до земеделците да прибере от земеделците от плода на лозето.

And at the season he sent to the husbandmen a servant, that he might receive from the husbandmen of the fruit of the vineyard.

3 А те го хванаха, биха го, и го отпратиха празен.

And they caught him, and beat him, and sent him away empty.

4 П ак изпрати до тях друг слуга; и нему счупиха главата, и безсрамно го оскърбиха.

And again he sent unto them another servant; and at him they cast stones, and wounded him in the head, and sent him away shamefully handled.

5 И зпрати и друг, когото убиха; и мнозина други, от които едни биха, а други убиха.

And again he sent another; and him they killed, and many others; beating some, and killing some.

6 О ще един имаше той, един възлюбен син; него изпрати последен до тях, като думаше, Ще почетат сина ми.

Having yet therefore one son, his wellbeloved, he sent him also last unto them, saying, They will reverence my son.

7 А тия земеделци рекоха помежду си: Тоя е наследникът; елате да го убием, и наследството ще бъде наше.

But those husbandmen said among themselves, This is the heir; come, let us kill him, and the inheritance shall be ours.

8 И тъй, хванаха го и го убиха, хвърлиха го вън от лозето.

And they took him, and killed him, and cast him out of the vineyard.

9 К акво, прочее, ще стори стопанинът на лозето? Ще дойде и ще погуби тия земеделци, а лозето ще даде на други.

What shall therefore the lord of the vineyard do? he will come and destroy the husbandmen, and will give the vineyard unto others.

10 Н е сте ли прочели нито това писание: _

And have ye not read this scripture; The stone which the builders rejected is become the head of the corner:

11 о т Господа е това, и чудно е в нашите очи?"

this was the Lord’s doing, and it is marvellous in our eyes?

12 И първенците искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че за тях изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха.

And they sought to lay hold on him, but feared the people: for they knew that he had spoken the parable against them: and they left him, and went their way.

13 Т огава пращат при Него някои от фарисеите и иродианите за да Го впримчат в говоренето Му.

And they send unto him certain of the Pharisees and of the Herodians, to catch him in his words.

14 И те, като дойдоха, казаха Му: Учителю, знаем, че си искрен и не Те е грижа от никого; защото не гледаш на лицето на човеците, но учиш Божия път според истината. Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

And when they were come, they say unto him, Master, we know that thou art true, and carest for no man: for thou regardest not the person of men, but teachest the way of God in truth: Is it lawful to give tribute to Cæsar, or not?

15 Д а даваме ли, или да не даваме? А Той, като разбра лицемерието им, рече им: Защо Ме изпитвате? Донесете ми един пеняз да го видя.

Shall we give, or shall we not give? But he, knowing their hypocrisy, said unto them, Why tempt ye me? bring me a penny, that I may see it.

16 И те Му донесоха. Тогава им казва: Чий е тоя образ и надпис? А те му рекоха: Кесарев.

And they brought it. And he saith unto them, Whose is this image and superscription? And they said unto him, Cæsar’s.

17 И сус им рече: Отдавайте Кесаревото на Кесаря, и Божието на Бога. И те много се зачудиха на Него.

And Jesus answering said unto them, Render to Cæsar the things that are Cæsar’s, and to God the things that are God’s. And they marvelled at him.

18 С лед това дохождат при Него садукеи, които казват, че няма възкресение; и питат Го, казвайки:

Then come unto him the Sadducees, which say there is no resurrection; and they asked him, saying,

19 У чителю, Мойсей ни написа, че ако някому умре брат и остави жена, а чадо не остави, то брат му да вземе жена му и да въздигне потомък на брата си.

Master, Moses wrote unto us, If a man’s brother die, and leave his wife behind him, and leave no children, that his brother should take his wife, and raise up seed unto his brother.

20 П рочее, имаше седем братя; и първият взе жена; и когато умря не остави потомък.

Now there were seven brethren: and the first took a wife, and dying left no seed.

21 В зе я и вторият, умря, и не остави потомък; също и третият.

And the second took her, and died, neither left he any seed: and the third likewise.

22 И седмината не оставиха потомство. А подир всички умря и жената.

And the seven had her, and left no seed: last of all the woman died also.

23 В ъв възкресението, на кого от тях ще бъде жена? Защото и седмината я имаха за жена.

In the resurrection therefore, when they shall rise, whose wife shall she be of them? for the seven had her to wife.

24 И сус им рече: Не затова ли се заблуждавате, понеже не знаете писанията, нито Божията сила?

And Jesus answering said unto them, Do ye not therefore err, because ye know not the scriptures, neither the power of God?

25 З ащото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят, нито се омъжват, но са като ангели на небесата.

For when they shall rise from the dead, they neither marry, nor are given in marriage; but are as the angels which are in heaven.

26 А за мъртвите, че биват възкресени, не сте ли чели в книгата на Мойсея, на мястото, при къпината, как Бог му говорй, казвайки: "Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов"?

And as touching the dead, that they rise: have ye not read in the book of Moses, how in the bush God spake unto him, saying, I am the God of Abraham, and the God of Isaac, and the God of Jacob?

27 Т ой не е Бог на мъртвите, а на живите. Вие много се заблуждавате.

He is not the God of the dead, but the God of the living: ye therefore do greatly err.

28 А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички?

And one of the scribes came, and having heard them reasoning together, and perceiving that he had answered them well, asked him, Which is the first commandment of all?

29 И сус отговори: Първата е: "Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ;

And Jesus answered him, The first of all the commandments is, Hear, O Israel; The Lord our God is one Lord:

30 и да възлюбиш Господа твоя Бог от цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила".

and thou shalt love the Lord thy God with all thy heart, and with all thy soul, and with all thy mind, and with all thy strength: this is the first commandment.

31 А ето втората заповед: "Да възлюбиш ближния си като себе си". Друга заповед по-голяма от тия няма.

And the second is like, namely this, Thou shalt love thy neighbour as thyself. There is none other commandment greater than these.

32 И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него;

And the scribe said unto him, Well, Master, thou hast said the truth: for there is one God; and there is none other but he:

33 и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви.

and to love him with all the heart, and with all the understanding, and with all the soul, and with all the strength, and to love his neighbour as himself, is more than all whole burnt offerings and sacrifices.

34 И сус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство. И никой вече не дръзна да Му задава въпроси.

And when Jesus saw that he answered discreetly, he said unto him, Thou art not far from the kingdom of God. And no man after that durst ask him any question.

35 И когато поучаваше в храма, Исус проговори казвайки: Как думат книжниците, че Христос е Давидов Син?

And Jesus answered and said, while he taught in the temple, How say the scribes that Christ is the Son of David?

36 С ам Давид каза чрез Святия Дух: _

For David himself said by the Holy Ghost, The Lord said to my Lord, Sit thou on my right hand, till I make thine enemies thy footstool.

37 С ам Давид го нарича Господ; тогава как да е негов син? И голямото множество Го слушаше с удоволствие.

David therefore himself calleth him Lord; and whence is he then his son? And the common people heard him gladly.

38 И в поучението Си казваше: Пазете се от книжниците, които обичат да ходят пременени, и да приемат поздравите по пазарите,

And he said unto them in his doctrine, Beware of the scribes, which love to go in long clothing, and love salutations in the marketplaces,

39 и първите столове по синагогите, и първите места при угощенията;

and the chief seats in the synagogues, and the uppermost rooms at feasts:

40 т ия, които изпояждат домовете на вдовиците, даже когато за показ принасят дълги молитви. Тия ще приемат по-голямо осъждение.

which devour widows’ houses, and for a pretence make long prayers: these shall receive greater damnation.

41 И като седна Исус срещу съкровищницата, гледаше как народът пускаше пари в съкровищницата; и мнозина богаташи пускаха много.

And Jesus sat over against the treasury, and beheld how the people cast money into the treasury: and many that were rich cast in much.

42 А една бедна вдовица дойде и пусна две лепти, сиреч, един кодрант.

And there came a certain poor widow, and she threw in two mites, which make a farthing.

43 И повика учениците Си и каза им: Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата;

And he called unto him his disciples, and saith unto them, Verily I say unto you, That this poor widow hath cast more in, than all they which have cast into the treasury:

44 з ащото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.

for all they did cast in of their abundance; but she of her want did cast in all that she had, even all her living.