1 П авел, с Божията воля апостол Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахаия:

Paul, an apostle of Jesus Christ by the will of God, and Timothy our brother, unto the church of God which is at Corinth, with all the saints which are in all Achaia:

2 Б лагодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец и Господа Исуса Христа.

grace be to you and peace from God our Father, and from the Lord Jesus Christ.

3 Б лагословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха.

Blessed be God, even the Father of our Lord Jesus Christ, the Father of mercies, and the God of all comfort;

4 К ойто ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.

who comforteth us in all our tribulation, that we may be able to comfort them which are in any trouble, by the comfort wherewith we ourselves are comforted of God.

5 З ащото, както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христа.

For as the sufferings of Christ abound in us, so our consolation also aboundeth by Christ.

6 Н о, ако ни наскърбяват, това е за ваша утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха, която действува да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние.

And whether we be afflicted, it is for your consolation and salvation, which is effectual in the enduring of the same sufferings which we also suffer: or whether we be comforted, it is for your consolation and salvation.

7 И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че, както сте участници в страданията, така сте и в утехата.

And our hope of you is stedfast, knowing, that as ye are partakers of the sufferings, so shall ye be also of the consolation.

8 З ащото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, че се отеготихме чрезмерно вън от силата си, така щото отчаяхме се дори за живота си:

For we would not, brethren, have you ignorant of our trouble which came to us in Asia, that we were pressed out of measure, above strength, insomuch that we despaired even of life:

9 д аже ние сами счетохме, че бяхме приели смъртна присъда в себе си,

but we had the sentence of death in ourselves, that we should not trust in ourselves, but in God which raiseth the dead:

10 И Той ни избави от толкоз близка смърт, и още избавя, и надяваме се на Него, че пак ще ни избави,

who delivered us from so great a death, and doth deliver: in whom we trust that he will yet deliver us;

11 к ато ни съдействувате вие чрез молитва, тъй щото, поради стореното на нас чрез мнозина добро, да благодарят мнозина за нас.

ye also helping together by prayer for us, that for the gift bestowed upon us by the means of many persons thanks may be given by many on our behalf.

12 З ащото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със светост и искреност пред Бога, не са плътска мъдрост, а са Божия благодат.

For our rejoicing is this, the testimony of our conscience, that in simplicity and godly sincerity, not with fleshly wisdom, but by the grace of God, we have had our conversation in the world, and more abundantly to you-ward.

13 З ащото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате и което надявам се че и до край ще признавате,

For we write none other things unto you, than what ye read or acknowledge; and I trust ye shall acknowledge even to the end;

14 ( както и отчасти ни признахте), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус.

as also ye have acknowledged us in part, that we are your rejoicing, even as ye also are ours in the day of the Lord Jesus.

15 С тая увереност възнамерявам да дойда първо при вас, за да имате двояка полза,

And in this confidence I was minded to come unto you before, that ye might have a second benefit;

16 к ато през вас мина за Македония; а от Македония да дойда пак при вас, и тогава вие да ме изпратите за Юдея.

and to pass by you into Macedonia, and to come again out of Macedonia unto you, and of you to be brought on my way toward Judæa.

17 Д обре, когато имах това намерение, лекоумно ли съм постъпил? или намерението ми е било плътско намерение, та да казвам и: Да, да, и: Не, не?

When I therefore was thus minded, did I use lightness? or the things that I purpose, do I purpose according to the flesh, that with me there should be yea yea, and nay nay?

18 З аради Божията вярност, проповядването ми към вас не е било Да и Не?

But as God is true, our word toward you was not yea and nay.

19 З ащото Божият Син, Исус Христос, Който биде проповядван помежду ви от нас, (от мене, Сила и Тимотея), не стана Да и Не но в него стана Да;

For the Son of God, Jesus Christ, who was preached among you by us, even by me and Silvanus and Timotheus, was not yea and nay, but in him was yea.

20 п онеже в Него е Да за всичките Божи обещания, колкото и много да са; затова и чрез Него е Амин, за Божията слава чрез нас.

For all the promises of God in him are yea, and in him Amen, unto the glory of God by us.

21 А тоя, който ни утвърждава заедно с вас в Христа, и Който ни е помазал, е Бог,

Now he which stablisheth us with you in Christ, and hath anointed us, is God;

22 К ойто ни е запечатил, и е дал в сърдцата ни Духа в залог.

who hath also sealed us, and given the earnest of the Spirit in our hearts.

23 Н о аз призовавам Бог за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт;

Moreover I call God for a record upon my soul, that to spare you I came not as yet unto Corinth.

24 з ащото не господаруваме над вярата ви, но сме помощници на радостта ви; понеже, колкото за вярата, вие стоите твърди.

Not for that we have dominion over your faith, but are helpers of your joy: for by faith ye stand.