1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.

I said, I will take heed to my ways, that I sin not with my tongue: I will keep my mouth with a bridle, while the wicked is before me.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

I was dumb with silence, I held my peace, even from good; and my sorrow was stirred.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:

My heart was hot within me, while I was musing the fire burned: then spake I with my tongue,

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Lord, make me to know mine end, and the measure of my days, what it is; that I may know how frail I am.

5 Е то направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

Behold, thou hast made my days as an handbreadth; and mine age is as nothing before thee: verily every man at his best state is altogether vanity. Selah.

6 Н аистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.

Surely every man walketh in a vain shew: surely they are disquieted in vain: he heapeth up riches, and knoweth not who shall gather them.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

And now, Lord, what wait I for? my hope is in thee.

8 И збави ме от всичките ми беззакония.

Deliver me from all my transgressions: make me not the reproach of the foolish.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.

I was dumb, I opened not my mouth; because thou didst it.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Remove thy stroke away from me: I am consumed by the blow of thine hand.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села).

When thou with rebukes dost correct man for iniquity, thou makest his beauty to consume away like a moth: surely every man is vanity. Selah.

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.

Hear my prayer, O Lord, and give ear unto my cry; hold not thy peace at my tears: for I am a stranger with thee, and a sojourner, as all my fathers were.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

O spare me, that I may recover strength, before I go hence, and be no more.