1 О рече със силен глас: Стани прав на нозете си. И той скочи и ходеше.

And it came to pass in Iconium, that they went both together into the synagogue of the Jews, and so spake, that a great multitude both of the Jews and also of the Greeks believed.

2 О А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

But the unbelieving Jews stirred up the Gentiles, and made their minds evil affected against the brethren.

3 Н о пак, те преседяха там доста време и дързостно говореха в Господа, който свидетелствуваше за словото на своята благодат като даваше да стават знамения и чудеса чрез техните ръце.

Long time therefore abode they speaking boldly in the Lord, which gave testimony unto the word of his grace, and granted signs and wonders to be done by their hands.

4 И множеството в града се раздвои; едни бяха с юдеите, а други с апостолите.

But the multitude of the city was divided: and part held with the Jews, and part with the apostles.

5 И когато се породи стремеж у езичниците и юдеите с началниците им за да ги опозорят и да ги убият с камъни,

And when there was an assault made both of the Gentiles, and also of the Jews with their rulers, to use them despitefully, and to stone them,

6 т е се научиха и избягаха в Ликаонските градове, Листра и Дервия, и в околните им места,

they were ware of it, and fled unto Lystra and Derbe, cities of Lycaonia, and unto the region that lieth round about:

7 и там проповядваха благовестието.

and there they preached the gospel.

8 А в Листра седеше някой си човек немощен в нозете си, куц от рождението си, който никога не бе ходил.

And there sat a certain man at Lystra, impotent in his feet, being a cripple from his mother’s womb, who never had walked:

9 Т ой слушаше Павла като говореше; а Павел като се взря в него и видя, че има вяра да бъде изцелен,

the same heard Paul speak: who stedfastly beholding him, and perceiving that he had faith to be healed,

10 рече със силен глас: Стани на нозете си. И той скочи и ходеше.

said with a loud voice, Stand upright on thy feet. And he leaped and walked.

11 А народът, като видя какво извърши Павел, извика със силен глас, казвайки по Ликаонски: Боговете, оприличени на човеци са слезли при нас.

And when the people saw what Paul had done, they lifted up their voices, saying in the speech of Lycaonia, The gods are come down to us in the likeness of men.

12 И наричаха Варнава Юпитер, а Павла Меркурий, понеже той б е ш е главният говорител.

And they called Barnabas, Jupiter; and Paul, Mercurius, because he was the chief speaker.

13 И жрецът при Юпитеровото капище, което беше пред града, приведе юнаци и донесе венци на портите, и заедно с народа се канеше да принесе жертва.

Then the priest of Jupiter, which was before their city, brought oxen and garlands unto the gates, and would have done sacrifice with the people.

14 К ато чуха това апостолите Варнава и Павел, раздраха дрехите си, скочиха всред народа, та извикаха, казвайки:

Which when the apostles, Barnabas and Paul, heard of, they rent their clothes, and ran in among the people, crying out,

15 О , мъже, защо правите това: и ние сме човеци със същото естество като вас, и благовестяваме ви да се обърнете от тия суети към живия Бог, който е направил небето, земята, морето, и всичко що има в тях;

and saying, Sirs, why do ye these things? We also are men of like passions with you, and preach unto you that ye should turn from these vanities unto the living God, which made heaven, and earth, and the sea, and all things that are therein:

16 к ойто през миналите поколения е оставял всичките народи да ходят по своите пътища,

who in times past suffered all nations to walk in their own ways.

17 а ко и да не е преставал да свидетелствува за себе си, като е правил добрини и давал ви е от небето дъждове родовити времена, и е пълнил сърцата ви с храна и веселба.

Nevertheless he left not himself without witness, in that he did good, and gave us rain from heaven, and fruitful seasons, filling our hearts with food and gladness.

18 И като казваха това, те едвам възпряха множествата да им не принасят жертва.

And with these sayings scarce restrained they the people, that they had not done sacrifice unto them.

19 М ежду това, дойдоха юдеи от Антиохия и Икония, които убедиха народа; и те биха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, като мислеха че е умрял.

And there came thither certain Jews from Antioch and Iconium, who persuaded the people, and, having stoned Paul, drew him out of the city, supposing he had been dead.

20 А когато учениците още стояха около него, той стана та влезе в града; и на утринта отиде с Варнава в Дервия.

Howbeit, as the disciples stood round about him, he rose up, and came into the city: and the next day he departed with Barnabas to Derbe.

21 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Аитиохия,

And when they had preached the gospel to that city, and had taught many, they returned again to Lystra, and to Iconium, and Antioch,

22 и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.

confirming the souls of the disciples, and exhorting them to continue in the faith, and that we must through much tribulation enter into the kingdom of God.

23 И след като им ръкоположиха презвитери във всяка църква и се помолиха с пост, препоръчаха ги на Господа, в когото бяха повярвали.

And when they had ordained them elders in every church, and had prayed with fasting, they commended them to the Lord, on whom they believed.

24 И като минаха през Писидия, дойдоха в Памфилия;

And after they had passed throughout Pisidia, they came to Pamphylia.

25 И проповядваха учението в Перга, и слязоха в Аталия.

And when they had preached the word in Perga, they went down into Attalia:

26 О ттам отплуваха за Антиохия, отдето бяха препоръчани на Божията благодат за делото, което сега бяха извършили.

and thence sailed to Antioch, from whence they had been recommended to the grace of God for the work which they fulfilled.

27 И като пристигнаха и събраха църквата, те разказаха всичко, което беше извършил Бог чрез тях, и как беше отворил за езичниците врата за да повярват.

And when they were come, and had gathered the church together, they rehearsed all that God had done with them, and how he had opened the door of faith unto the Gentiles.

28 И там преседяха доста време с учениците.

And there they abode long time with the disciples.