1 ( По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Why boastest thou thyself in mischief, O mighty man? the goodness of God endureth continually.

2 Е зикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Thy tongue deviseth mischiefs; like a sharp razor, working deceitfully.

3 О бичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

Thou lovest evil more than good; and lying rather than to speak righteousness. Selah.

4 О бичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Thou lovest all devouring words, O thou deceitful tongue.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).

God shall likewise destroy thee for ever, he shall take thee away, and pluck thee out of thy dwelling place, and root thee out of the land of the living. Selah.

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

The righteous also shall see, and fear, and shall laugh at him:

7 Е то човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

lo, this is the man that made not God his strength; but trusted in the abundance of his riches, and strengthened himself in his wickedness.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

But I am like a green olive tree in the house of God: I trust in the mercy of God for ever and ever.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

I will praise thee for ever, because thou hast done it: and I will wait on thy name; for it is good before thy saints.