1 ( По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия пребъдва до века.

Why boastest thou thyself in mischief, O mighty man? The lovingkindness of God endureth continually.

2 Е зикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

Thy tongue deviseth very wickedness, Like a sharp razor, working deceitfully.

3 О бичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

Thou lovest evil more than good, And lying rather than to speak righteousness. Selah

4 О бичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

Thou lovest all devouring words, thou deceitful tongue.

5 З атова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, Ще те изкорени от земята на живите. (Села).

God will likewise destroy thee for ever; He will take thee up, and pluck thee out of thy tent, And root thee out of the land of the living. Selah

6 А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят и рекат:

The righteous also shall see it, and fear, And shall laugh at him, saying,

7 Е то човек, който не прави Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше на нечестието си.

Lo, this is the man that made not God his strength, But trusted in the abundance of his riches, And strengthened himself in his wickedness.

8 А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

But as for me, I am like a green olive-tree in the house of God: I trust in the lovingkindness of God for ever and ever.

9 В инаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

I will give thee thanks for ever, because thou hast done it; And I will hope in thy name, for it is good, in the presence of thy saints.