1 З ащото тоя Мелхиседек, салимски цар, свещеник на Всевишния Бог, Който срещна Авраама, когато се връщаше от поражението на царете и го благослови,

For this Melchizedek, king of Salem, priest of God Most High, who met Abraham returning from the slaughter of the kings and blessed him,

2 к омуто Авраам отдели и десетък от всичката плячка

to whom also Abraham divided a tenth part of all (being first, by interpretation, King of righteousness, and then also King of Salem, which is King of peace;

3

without father, without mother, without genealogy, having neither beginning of days nor end of life, but made like unto the Son of God), abideth a priest continually.

4 А помислете, колко велик беше тоя човек, комуто патриарх Авраам даде и десетък от най-добрата плячка.

Now consider how great this man was, unto whom Abraham, the patriarch, gave a tenth out of the chief spoils.

5 З ащото, докато ония от Левиевите потомци, които приемат свещенството, имат заповед по закона да вземат десетък от людете, сиреч, от братята си, ако и тия да са произлезли от чреслата на Авраама,

And they indeed of the sons of Levi that receive the priest's office have commandment to take tithes of the people according to the law, that is, of their brethren, though these have come out of the loins of Abraham:

6 т ой, обаче, който не е произлязъл от техния род, взе десетък от Авраама и благослови този, комуто бяха дадени обещанията.

but he whose genealogy is not counted from them hath taken tithes of Abraham, and hath blessed him that hath the promises.

7 А безспорно по-долният се благославя от по-горния.

But without any dispute the less is blessed of the better.

8 И в един случай смъртните човеци вземат десетък, а в другия

And here men that die receive tithes; but there one, of whom it is witnessed that he liveth.

9 И , тъй да кажа, сам Левий, който взема десетък, даде десетък чрез Авраама;

And, so to say, through Abraham even Levi, who receiveth tithes, hath paid tithes;

10 з ащото беше още в чреслата на баща си, когато Мелхиседек срещна Авраама.

for he was yet in the loins of his father, when Melchizedek met him.

11 П рочее, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него людете получиха закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да се не счита според Аароновия чин?

Now if there was perfection through the Levitical priesthood (for under it hath the people received the law), what further need was there that another priest should arise after the order of Melchizedek, and not be reckoned after the order of Aaron?

12 З ащото, ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на закона.

For the priesthood being changed, there is made of necessity a change also of the law.

13 П онеже тоя, за когото се казва това, принадлежи на друго племе, от което никой не е служил на олтара.

For he of whom these things are said belongeth to another tribe, from which no man hath given attendance at the altar.

14 З ащото е известно, че нашият Господ произлезе от Юдовото племе, относно което племе Моисей не каза нищо за свещеници.

For it is evident that our Lord hath sprung out of Judah; as to which tribe Moses spake nothing concerning priests.

15 Т ова, що казваме, става още по-явно, тъй като по подобие на Мелхиседека се издига друг свещеник,

And what we say is yet more abundantly evident, if after the likeness of Melchizedek there ariseth another priest,

16 К ойто се установи не по закон, изразен в плътска заповед, но по силата на един безконечен живот;

who hath been made, not after the law of a carnal commandment, but after the power of an endless life:

17 з ащото за Него свидетелствува: "Ти си свещеник до века Според чина Мелхиседеков";

for it is witnessed of him, Thou art a priest for ever After the order of Melchizedek.

18 з ащото по тоя начин се унищожава по-предишната заповед, поради нейната слабост и безполезност,

For there is a disannulling of a foregoing commandment because of its weakness and unprofitableness

19 ( понеже законът не е усъвършенствувал нищо), и се въвежда една по-добра надежда, чрез която се приближаваме при Бога.

(for the law made nothing perfect), and a bringing in thereupon of a better hope, through which we draw nigh unto God.

20 И колкото е важно това, че Той не е станал свещеник без заклеване,

And inasmuch as it is not without the taking of an oath

21 ( защото те ставаха свещеници без заклеване, а Той със заклеване от страна на Този, Който Му казва: "Господ се закле (и не ще се разкае), като каза: Ти си свещеник до века,

(for they indeed have been made priests without an oath; but he with an oath by him that saith of him, The Lord sware and will not repent himself, Thou art a priest for ever);

22 т олкоз на по-добър завет Исус стана поръчител.

by so much also hath Jesus become the surety of a better covenant.

23 П ри това, поставените свещеници са били мнозина, защото смъртта им пречеше да продължават в чина си,

And they indeed have been made priests many in number, because that by death they are hindered from continuing:

24 н о Той, понеже пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава на другиго.

but he, because he abideth for ever, hath his priesthood unchangeable.

25 З атова и може съвършено да спасява тия, които дохождат при Бога чрез Него, понеже всякога живее да ходатайствува за тях.

Wherefore also he is able to save to the uttermost them that draw near unto God through him, seeing he ever liveth to make intercession for them.

26 З ащото такъв първосвещеник ни трябваше: свет, невинен, непорочен, отделен от грешните и възвисен по-горе от небесата;

For such a high priest became us, holy, guileless, undefiled, separated from sinners, and made higher than the heavens;

27 К ойто няма нужда всеки ден, като ония първосвещеници, да принася жертви първо за своите грехове, после за греховете на людете; защото стори това еднаж завинаги, като принесе Себе Си.

who needeth not daily, like those high priests, to offer up sacrifices, first for his own sins, and then for the sins of the people: for this he did once for all, when he offered up himself.

28 З ащото законът поставя за първосвещеници немощни човеци; а думите на клетвата, която беше подир закона, поставят Сина, Който е усъвършенствуван за винаги.

For the law appointeth men high priests, having infirmity; but the word of the oath, which was after the law, appointeth a Son, perfected for evermore.