1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

By the rivers of Babylon, There we sat down, yea, we wept, When we remembered Zion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

Upon the willows in the midst thereof We hanged up our harps.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

For there they that led us captive required of us songs, And they that wasted us required of us mirth, saying, Sing us one of the songs of Zion.

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

How shall we sing Jehovah's song In a foreign land?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

If I forget thee, O Jerusalem, Let my right hand forget her skill.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

Let my tongue cleave to the roof of my mouth, If I remember thee not; If I prefer not Jerusalem Above my chief joy.

7 П омни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

Remember, O Jehovah, against the children of Edom The day of Jerusalem; Who said, Rase it, rase it, Even to the foundation thereof.

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, that art to be destroyed, Happy shall he be, that rewardeth thee As thou hast served us.

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

Happy shall he be, that taketh and dasheth thy little ones Against the rock.