1 К ато изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.

And it came to pass at the end of two full years, that Pharaoh dreamed: and, behold, he stood by the river.

2 е то, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.

And, behold, there came up out of the river seven kine, well-favored and fat-fleshed; and they fed in the reed-grass.

3 е то, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.

And, behold, seven other kine came up after them out of the river, ill-favored and lean-fleshed, and stood by the other kine upon the brink of the river.

4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.

And the ill-favored and lean-fleshed kine did eat up the seven well-favored and fat kine. So Pharaoh awoke.

5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.

And he slept and dreamed a second time: and, behold, seven ears of grain came up upon one stalk, rank and good.

6 е то, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.

And, behold, seven ears, thin and blasted with the east wind, sprung up after them.

7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.

And the thin ears swallowed up the seven rank and full ears. And Pharaoh awoke, and, behold, it was a dream.

8 Н а сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.

And it came to pass in the morning that his spirit was troubled; and he sent and called for all the magicians of Egypt, and all the wise men thereof: and Pharaoh told them his dream; but there was none that could interpret them unto Pharaoh.

9 Т огава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.

Then spake the chief butler unto Pharaoh, saying, I do remember my faults this day:

10 Ф араон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.

Pharaoh was wroth with his servants, and put me in ward in the house of the captain of the guard, me and the chief baker:

11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.

and we dreamed a dream in one night, I and he; we dreamed each man according to the interpretation of his dream.

12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.

And there was with us there a young man, a Hebrew, servant to the captain of the guard; and we told him, and he interpreted to us our dreams; to each man according to his dream he did interpret.

13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.

And it came to pass, as he interpreted to us, so it was; me he restored unto mine office, and him he hanged.

14 Т огава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.

Then Pharaoh sent and called Joseph, and they brought him hastily out of the dungeon: and he shaved himself, and changed his raiment, and came in unto Pharaoh.

15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.

And Pharaoh said unto Joseph, I have dreamed a dream, and there is none that can interpret it: and I have heard say of thee, that when thou hearest a dream thou canst interpret it.

16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.

And Joseph answered Pharaoh, saying, It is not in me: God will give Pharaoh an answer of peace.

17 Т огава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.

And Pharaoh spake unto Joseph, In my dream, behold, I stood upon the brink of the river:

18 И , ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.

and, behold, there came up out of the river seven kine, fat-fleshed and well-favored: and they fed in the reed-grass:

19 И , ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.

and, behold, seven other kine came up after them, poor and very ill-favored and lean-fleshed, such as I never saw in all the land of Egypt for badness:

20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;

and the lean and ill-favored kine did eat up the first seven fat kine:

21 н о пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.

and when they had eaten them up, it could not be known that they had eaten them; but they were still ill-favored, as at the beginning. So I awoke.

22 П осле видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.

And I saw in my dream, and, behold, seven ears came up upon one stalk, full and good:

23 И , ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;

and, behold, seven ears, withered, thin, and blasted with the east wind, sprung up after them:

24 т ънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.

and the thin ears swallowed up the seven good ears: and I told it unto the magicians; but there was none that could declare it to me.

25 Т огава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

And Joseph said unto Pharaoh, The dream of Pharaoh is one: what God is about to do he hath declared unto Pharaoh.

26 С едемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.

The seven good kine are seven years; and the seven good ears are seven years: the dream is one.

27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.

And the seven lean and ill-favored kine that came up after them are seven years, and also the seven empty ears blasted with the east wind; they shall be seven years of famine.

28 Т ова е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.

That is the thing which I spake unto Pharaoh: what God is about to do he hath showed unto Pharaoh.

29 Е то идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.

Behold, there come seven years of great plenty throughout all the land of Egypt:

30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.

and there shall arise after them seven years of famine; and all the plenty shall be forgotten in the land of Egypt; and the famine shall consume the land;

31 Н яма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.

and the plenty shall not be known in the land by reason of that famine which followeth; for it shall be very grievous.

32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.

And for that the dream was doubled unto Pharaoh, it is because the thing is established by God, and God will shortly bring it to pass.

33 П рочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.

Now therefore let Pharaoh look out a man discreet and wise, and set him over the land of Egypt.

34 Н ека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.

Let Pharaoh do this, and let him appoint overseers over the land, and take up the fifth part of the land of Egypt in the seven plenteous years.

35 Н ека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.

And let them gather all the food of these good years that come, and lay up grain under the hand of Pharaoh for food in the cities, and let them keep it.

36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.

And the food shall be for a store to the land against the seven years of famine, which shall be in the land of Egypt; that the land perish not through the famine.

37 Т ова нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.

And the thing was good in the eyes of Pharaoh, and in the eyes of all his servants.

38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?

And Pharaoh said unto his servants, Can we find such a one as this, a man in whom the spirit of God is?

39 Т огава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.

And Pharaoh said unto Joseph, Forasmuch as God hath showed thee all of this, there is none so discreet and wise as thou:

40 Т и ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.

thou shalt be over my house, and according unto thy word shall all my people be ruled: only in the throne will I be greater than thou.

41 Ф араон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.

And Pharaoh said unto Joseph, See, I have set thee over all the land of Egypt.

42 Т огава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.

And Pharaoh took off his signet ring from his hand, and put it upon Joseph's hand, and arrayed him in vestures of fine linen, and put a gold chain about his neck;

43 П осле нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.

and he made him to ride in the second chariot which he had; and they cried before him, Bow the knee: and he set him over all the land of Egypt.

44 П ри това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.

And Pharaoh said unto Joseph, I am Pharaoh, and without thee shall no man lift up his hand or his foot in all the land of Egypt.

45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.

And Pharaoh called Joseph's name Zaphenath-paneah; and he gave him to wife Asenath, the daughter of Poti-phera priest of On. And Joseph went out over the land of Egypt.

46 И осиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.

And Joseph was thirty years old when he stood before Pharaoh king of Egypt. And Joseph went out from the presence of Pharaoh, and went throughout all the land of Egypt.

47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.

And in the seven plenteous years the earth brought forth by handfuls.

48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.

And he gathered up all the food of the seven years which were in the land of Egypt, and laid up the food in the cities: the food of the field, which was round about every city, laid he up in the same.

49 И осиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.

And Joseph laid up grain as the sand of the sea, very much, until he left off numbering; for it was without number.

50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.

And unto Joseph were born two sons before the year of famine came, whom Asenath, the daughter of Potiphera priest of On, bare unto him.

51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.

And Joseph called the name of the first-born Manasseh: For, said he, God hath made me forget all my toil, and all my father's house.

52 А втория наименува Ефрем++, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.

And the name of the second called he Ephraim: For God hath made me fruitful in the land of my affliction.

53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя

And the seven years of plenty, that was in the land of Egypt, came to an end.

54 н астъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.

And the seven years of famine began to come, according as Joseph had said: and there was famine in all lands; but in all the land of Egypt there was bread.

55 З ащото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.

And when all the land of Egypt was famished, the people cried to Pharaoh for bread: and Pharaoh said unto all the Egyptians, Go unto Joseph; what he saith to you, do.

56 ( А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.

And the famine was over all the face of the earth: and Joseph opened all the store-houses, and sold unto the Egyptians; and the famine was sore in the land of Egypt.

57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

And all countries came into Egypt to Joseph to buy grain, because the famine was sore in all the earth.