1 К ато изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
І сталося по закінченні двох літ часу, і сниться фараонові, ось він стоїть над Річкою.
2 е то, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
І ось виходять із Річки семеро корів гарного вигляду й ситого тіла, і паслися на лузі.
3 е то, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
А ось виходять із Річки за ними семеро корів інших, бридкі виглядом і худі тілом. І вони стали при тих коровах на березі Річки.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
І корови бридкі виглядом і худі тілом поз'їдали сім корів гарних виглядом і ситих. І прокинувся фараон.
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
І знову заснув він. І снилося йому вдруге, аж ось сходять на однім стеблі семеро колосків здорових та добрих.
6 е то, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
А ось виростає за ними семеро колосків тонких та спалених східнім вітром.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
І проковтнули ті тонкі колоски сім колосків здорових та повних. І прокинувся фараон, а то був сон.
8 Н а сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
І сталося рано, і занепокоївся дух його. І послав він, і поскликав усіх ворожбитів Єгипту та всіх мудреців його. І фараон розповів їм свій сон, та ніхто не міг відгадати їх фараонові.
9 Т огава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
І говорив начальник чашників з фараоном, кажучи: Я сьогодні згадую гріхи свої.
10 Ф араон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
Розгнівався був фараон на рабів своїх, і вмістив мене під варту дому начальника царської сторожі, мене й начальника пекарів.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
І однієї ночі снився нам сон, мені та йому, кожному снився сон за своїм значенням.
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
А там з нами був єврейський юнак, раб начальника царської сторожі. І ми розповіли йому, а він відгадав нам наші сни, кожному за сном його відгадав.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
І сталося, як він відгадав нам, так і трапилося: мене ти вернув на становище моє, а того повісив.
14 Т огава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
І послав фараон, і покликав Йосипа, і його сквапно вивели з в'язниці. І оголився, і змінив одежу свою, і він прибув до фараона.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
І промовив фараон до Йосипа: Снився мені сон, та нема, хто б відгадав його. А я чув про тебе таке: ти вислухуєш сон, щоб відгадати його.
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
А Йосип сказав до фараона, говорячи: Не я, Бог дасть у відповідь мир фараонові.
17 Т огава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
І сказав фараон до Йосипа: Бачив я в сні своїм ось я стою на березі Річки.
18 И , ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
І ось виходять із Річки семеро корів ситих тілом і гарних виглядом. І вони паслися на лузі.
19 И , ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
А ось виходять за ними семеро корів інші, бідні та дуже бридкі виглядом і худі тілом. Таких бридких, як вони, я не бачив у всьому краї єгипетському.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
І корови худі та бридкі поз'їдали сім корів перших ситих.
21 н о пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
І ввійшли вони до черева їхнього, та не було знати, що ввійшли вони до черева їхнього, і вигляд їх був лихий, як на початку. І я прокинувся.
22 П осле видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
І побачив я в сні своїм знов, аж ось сходять на однім стеблі семеро колосків повних та добрих.
23 И , ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
А ось виростає за ними семеро колосків худих, тонких, спалених східнім вітром.
24 т ънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
І проковтнули ті тонкі колоски сім колосків добрих. І розповів я те ворожбитам, та не було, хто б мені роз'яснив.
25 Т огава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
І сказав Йосип до фараона: Сон фараонів один він. Що Бог робить, те Він звістив фараонові.
26 С едемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
Семеро корів добрих то сім літ, і семеро колосків добрих сім літ вони. А сон один він.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
А сім корів худих і бридких, що вийшли за ними, сім літ вони, і сім колосків порожніх і спалених східнім вітром то будуть сім літ голодних.
28 Т ова е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
Оце та річ, що я сказав був фараонові: Що Бог робить, те Він показав фараонові.
29 Е то идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
Ось приходять сім літ, великий достаток у всім краї єгипетськім.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
А по них настануть сім літ голодних, і буде забутий увесь той достаток в єгипетській землі, і голод винищить край.
31 Н яма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
І не буде видно того достатку в краї через той голод, що настане потім, бо він буде дуже тяжкий.
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
А що сон повторився фараонові двічі, це значить, що справа ця постановлена від Бога, і Бог незабаром виконає її.
33 П рочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
А тепер нехай фараон наздрить чоловіка розумного й мудрого, і нехай поставить його над єгипетською землею.
34 Н ека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
Нехай учинить фараон, і нехай призначить урядників над краєм, і нехай за сім літ достатку збирає п'ятину врожаю єгипетської землі.
35 Н ека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
І нехай вони позбирають усю їжу тих добрих років, що приходять, і нехай вони позбирають збіжжя під руку фараонову, на їжу по містах, і нехай бережуть.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
І буде та їжа на запас для краю на сім літ голодних, що настануть в єгипетській землі, і край не буде знищений голодом.
37 Т ова нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
І була ця річ добра в очах фараона та в очах усіх його рабів.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
І сказав фараон своїм рабам: Чи знайдеться чоловік, як оцей, що Дух Божий у нім?
39 Т огава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
І сказав фараон Йосипові: Що Бог відкрив тобі це все, то немає такого розумного й мудрого, як ти.
40 Т и ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
Ти будеш над домом моїм, а слів твоїх уст буде слухатися ввесь народ мій. Тільки троном я буду вищий від тебе.
41 Ф араон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
І сказав фараон Йосипові: Дивись, я поставив тебе над усім краєм єгипетським.
42 Т огава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
І зняв фараон персня свого з своєї руки, та й дав його на руку Йосипову, і зодягнув його в одежу віссонну, а на шию йому повісив золотого ланцюга.
43 П осле нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
І зробив, що він їздив його другим повозом, і кричали перед обличчям його: Кланяйтеся! І поставив його над усім єгипетським краєм.
44 П ри това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
І сказав фараон Йосипові: Я фараон, а без тебе ніхто не підійме своєї руки та своєї ноги в усім краї єгипетськім.
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах+ и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
І назвав фараон ім'я Йосипові: Цофнат-Панеах, і дав йому за жінку Оснату, дочку Поті-Фера, жерця Ону. І Йосип піднявся над єгипетським краєм.
46 И осиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
А Йосип був віку тридцяти літ, коли він став перед лицем фараона, царя єгипетського. І пішов Йосип від лиця фараонового, і перейшов через увесь єгипетський край.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
А земля в сім літ достатку родила на повні жмені.
48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
І зібрав він усю їжу семи літ, що була в єгипетськім краї, і вмістив їжу по містах: їжу поля міста, що навколо нього, вмістив у ньому.
49 И осиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
І зібрав Йосип збіжжя дуже багато, як морський пісок, аж перестав рахувати, бо не було вже числа.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
А Йосипові, поки прийшов рік голодний, уродилися два сини, що вродила йому Осната, дочка Поті-Фера, жерця Ону.
51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
І назвав Йосип ім'я перворідному: Манасія, бо Бог зробив мені, що я забув усе своє терпіння та ввесь дім мого батька.
52 А втория наименува Ефрем++, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
А ймення другому назвав: Єфрем, бо розмножив мене Бог у краї недолі моєї.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
І скінчилися сім літ достатку, що були в єгипетськім краї.
54 н астъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
І зачали наступати сім літ голодні, як сказав був Йосип. І був голод по всіх краях, а в усім єгипетськім краї був хліб.
55 З ащото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
Але виголоднів увесь єгипетський край, а народ став кричати до фараона про хліб. І сказав фараон усьому Єгиптові: Ідіть до Йосипа. Що він вам скаже, те робіть.
56 ( А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
І був той голод на всій поверхні землі. І відчинив Йосип усе, що було в них, і продавав поживу Єгиптові. А голод зміцнявся в єгипетськім краї.
57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
І прибували зо всієї землі до Йосипа купити поживи, бо голод зміцнявся по всій землі.