1 ( По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове?
Для дириґетна хору. На спів: „Не вигуби". Золотий псалом Давидів. (58-2) Чи ж то справді ви, можні, говорите правду, чи людських синів слушно судите?
2 Н е! в сърцето си вие вършите неправди. Размервате насилието на ръцете си по земята.
(58-3) Отже, у серці ви чините кривди, дорогу насильства рук ваших торуєте ви на землі.
3 О ще от раждането си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят
(58-4) Від лоня ще матернього вже віддалені несправедливі, з утроби ще матерньої заблудилися неправдомовці,
4 Я дът им е като змийска отрова; Прилича на глухия аспид, който затиква ушите си,
(58-5) їхня отрута така, як отрута зміїна, як отрута глухої гадюки, що ухо своє затуляє,
5 И не ще да чуе гласа на омайвачите, Колкото изкусно и да омайват.
(58-6) що не слухає голосу заклиначів, чарівника, в чарах вправного!
6 Б оже, счупи зъбите им в устата им; Господи, строши челюстите на младите лъвове.
(58-7) Поруйнуй, Боже, зуби їхні в їхніх устах, левчукам розбий, Господи, щелепи,
7 Н ека се излеят като води що оттичат; Когато прицелва стрелите си, нека бъдат като разсечени.
(58-8) нехай розпливуться, немов та вода, що собі розтікається, хай пов'януть вони, як трава по дорозі,
8 Н ека изчезнат като охлюв, който се разтопява; Като пометниче на жена, нека не видят слънцето.
(58-9) бодай стали, немов той слимак, що в своїй слизоті розпускається, щоб сонця не бачили, як мертвий отой плід у жінки!
9 П реди да усетят котлите ви огъня от тръните, Сурови или обгорели, Той ще ги помете с вихрушка.
(58-10) Поки почують тернину запалену ваші горшки, нехай буря її рознесе, чи свіжу, чи спалену!
10 П раведният ще се зарадва когато види възмездието; Ще измие нозете си в кръвта на нечестивия;
(58-11) А праведний тішитись буде, бо помсту побачить, у крові безбожного стопи свої він обмиє!
11 Т ъй щото всеки ще казва: Наистина има награда за праведния; Наистина има Бог, Който съди земята.
(58-12) і скаже людина: Поправді є плід справедливому, справді є Бог, суддя на землі!