1 П лановете на сърцето принадлежат на човека, Но отговорът на езика е от Господа.

Заміри серця належать людині, та від Господа відповідь язика.

2 В сичките пътища на човека са чисти в собствените му очи, Но Господ претегля духовете.

Всі дороги людини чисті в очах її, та зважує душі Господь.

3 В ъзлагай делата си на Господа. И ще се утвърдят твоите намерения.

Поклади свої чини на Господа, і будуть поставлені міцно думки твої.

4 Г оспод е направил всяко нещо за Себе Си, Дори и нечестивия за деня на злото.

Все Господь учинив ради цілей Своїх, і безбожного на днину зла.

5 М ерзост е Господу всеки, който е с горделиво сърце, Даже ръка с ръка да се съедини, пак той няма да остане ненаказан.

Огида для Господа всякий бундючний, ручуся: не буде такий без вини!

6 С милост и вярност се отплаща за беззаконието, И чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото.

Провина викуплюється через милість та правду, і страх Господній відводить від злого.

7 К огато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му.

Як дороги людини Господь уподобає, то й її ворогів Він замирює з нею.

8 П о-добре малко с правда, Нежели големи доходи с неправда,

Ліпше мале справедливе, аніж великі прибутки з безправ'я.

9 С ърцето на човека начертава пътя му, Но Господ оправя стъпките му.

Розум людини обдумує путь її, але кроки її наставляє Господь.

10 П рисъдата в устните на царя е боговдъхновена; Устата му няма да погрешат в съда.

Вирішальне слово в царя на губах, тому в суді уста його не спроневіряться.

11 В ярната теглилка и везни са от Господа, Всичките грамове в торбата са Негово дело.

Вага й шальки правдиві від Господа, все каміння вагове в торбинці то діло Його.

12 Д а се върши беззаконие е мерзост на царете, Защото престолът се утвърждава с правда.

Чинити безбожне огида царям, бо трон зміцнюється справедливістю.

13 П раведните устни са благоприятни на царете, И те обичат онзи, който говори право.

Уподоба царям губи праведности, і він любить того, хто правдиве говорить.

14 Я ростта на царя е вестителка на смърт, Но мъдрият човек я укротява.

Гнів царя вісник смерти, та мудра людина злагіднить його.

15 В светенето пред лицето на царя има живот, И неговото благоволение е като облак с пролетен дъжд.

У світлі царського обличчя життя, а його уподоба мов хмара дощева весною.

16 К олко по-желателно е придобиването на мъдрост, нежели на злато! И придобиването на разум е за предпочитане, нежели на сребро.

Набування премудрости як же це ліпше від золота, набування ж розуму добірніше від срібла!

17 Д а се отклонява от зло е друм за праведните; Който пази пътя си, опазва душата си.

Путь справедливих ухилятись від зла; хто дорогу свою береже, той душу свою охоронює.

18 Г ордостта предшествува погибелта, И високоумието - падането.

Перед загибіллю гордість буває, а перед упадком бундючність.

19 П о-добре да е някой със смирен дух между кротките, Нежели да дели користи с горделивите.

Ліпше бути покірливим із лагідними, ніж здобич ділити з бундючними.

20 К ойто внимава на словото ще намери добро. И който уповава на Господа е блажен.

Хто вважає на слово, той знайде добро, хто ж надію складає на Господа буде блаженний.

21 К ойто е с мъдро сърце ще се нарече благоразумен, И сладостта на устните умножава знание.

Мудросердого кличуть розумний, а солодощ уст прибавляє науки.

22 Р азумът е извор на живот за притежателя му, А глупостта на безумните е наказанието им.

Розум джерело життя власникові його, а картання безумних глупота.

23 С ърцето на мъдрия вразумява устата му И притуря знание на устните му.

Серце мудрого чинить розумними уста його, і на уста його прибавляє навчання.

24 Б лагите думи са медена пита, Сладост на душата и здраве на костите.

Приємні слова щільниковий то мед, солодкий душі й лік на кості.

25 И ма път, който се вижда прав на човека. Но краят му е пътища към смърт,

Буває, дорога людині здається простою, та кінець її стежка до смерти.

26 О хотата на работника работи за него, Защото устата му го принуждават.

Людина трудяща працює для себе, бо до того примушує рот її.

27 Л ошият човек копае зло, И в устните му има сякаш пламнал огън.

Нікчемна людина копає лихе, а на устах її як палючий огонь.

28 О пак човек сее раздори, И шепотникът разделя най-близки приятели.

Лукава людина сварки розсіває, а обмовник розділює друзів.

29 Н асилникът измамя ближния си, И го води в недобър път;

Насильник підмовлює друга свого, і провадить його по недобрій дорозі.

30 С клопя очите си, за да измисля извратени неща. И прехапва устните си, за да постигне зло.

Хто прижмурює очі свої, той крутійства видумує, хто губами знаки подає, той виконує зло.

31 Б елите коси са венец на слава, Когато се намират по пътя на правдата.

Сивизна то пишна корона, знаходять її на дорозі праведности.

32 К ойто скоро не се гневи е по-добър от храбрия, И който владее духа си - от завоевател на град.

Ліпший від силача, хто не скорий до гніву, хто ж панує над собою самим, ліпший від завойовника міста.

33 Ж ребието се хвърля в скута, Но решението чрез него е от Господа.

За пазуху жереб вкладається, та ввесь його вирок від Господа.