1 П о-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

Ліпший убогий, що ходить в своїй неповинності, ніж лукавий устами та нерозумний.

2 Н аистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.

Теж не добра душа без знання, а хто наглить ногами, спіткнеться.

3 Б езумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

Глупота людини дорогу її викривляє, і на Господа гнівається її серце.

4 Б огатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,

Маєток примножує друзів численних, а від бідака відпадає й товариш його...

5 Л ъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

Свідок брехливий не буде без кари, а хто брехні говорить, не буде врятований.

6 М нозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

Багато-хто годять тому, хто гостинці дає, і кожен товариш людині, яка не скупиться на дари.

7 В сичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.

Бідаря ненавидять всі браття його, а тимбільш його приятелі відпадають від нього; а коли за словами поради женеться, нема їх!

8 К ойто придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

Хто ума набуває, кохає той душу свою, а хто розум стереже, той знаходить добро.

9 Л ъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

Свідок брехливий не буде без кари, хто ж неправду говорить, загине.

10 И знежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

Не лицює пишнота безумному, тим більше рабові панувати над зверхником.

11 Б лагоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

Розум людини припинює гнів її, а величність її перейти над провиною.

12 Г невът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

Гнів царя немов рик левчука, а ласкавість його як роса на траву.

13 Б езумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

Син безумний погибіль для батька свого, а жінка сварлива як ринва, що з неї вода тече завжди.

14 К ъща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

Хата й маєток спадщина батьків, а жінка розумна від Господа.

15 Л еноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

Лінощі сон накидають, і лінива душа голодує.

16 К ойто пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

Хто заповідь охороняє, той душу свою стереже; хто дороги свої легковажить, помре.

17 К ойто показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

Хто милостивий до вбогого, той позичає для Господа, і чин його Він надолужить йому.

18 Н аказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.

Картай свого сина, коли є надія навчити, та забити його не піднось свою душу.

19 Я ростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

Людина великого гніву хай кару несе, бо якщо ти врятуєш її, то вчиниш ще гірше.

20 С лушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.

Слухай ради й картання приймай, щоб мудрим ти став при своєму кінці.

21 И ма много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

У серці людини багато думок, але виповниться тільки задум Господній.

22 М илосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.

Здобуток людині то милість її, але ліпший бідар за людину брехливу.

23 С трахът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

Страх Господній веде до життя, і хто його має, той ситим ночує, і зло не досягне його.

24 Л енивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

У миску стромляє лінюх свою руку, до уст же своїх не підійме її.

25 А ко биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

Як битимеш нерозважного, то помудріє й немудрий, а будеш розумного остерігати, то він зрозуміє поуку.

26 К ойто опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

Хто батька грабує, хто матір жене? Це син, що застиджує та осоромлює,

27 П рестани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

перестань же, мій сину, навчатися від нерозумних, щоб відступитися від слів знання!

28 Л ошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

Свідок нікчемний висміює суд, а уста безбожних вибризкують кривду.

29 П рисъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.

На насмішників кари готові постійно, і вдари на спину безумним.