1 А з съм роза Саронова И долински крем.

Я саронська троянда, я долинна лілея!

2 К акто е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.

Як лілея між тереном, так подруга моя поміж дівами!

3 К акто ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.

Як та яблуня між лісовими деревами, так мій коханий поміж юнаками, його тіні жадала й сиділа я в ній, і його плід для мого піднебіння солодкий!

4 Д оведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.

Він впровадив мене до винярні, а прапор його надо мною кохання!

5 П одкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.

Підкріпіте мене виноградовим печивом, освіжіть мене яблуками, бо я хвора з кохання!

6 Л евицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.

Ліва рука його під головою моєю, правиця ж його пригортає мене!...

7 З аклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

Заклинаю я вас, дочки єрусалимські, газелями чи польовими оленями, щоб ви не сполохали, й щоб не збудили кохання, аж доки йому до вподоби!...

8 Г ласът на възлюбления! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.

Голос мого коханого!... Ось він іде, ось він скаче горами, по пагірках вистрибує...

9 В ъзлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.

Мій коханий подібний до сарни чи до молодого оленя. Он стоїть він у нас за стіною, зазирає у вікна, заглядає у ґрати...

10 П роговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;

Мій коханий озвався й промовив до мене: Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

11 З ащото, ето, зимата измина, И дъждът престана и отиде си;

Бо оце проминула пора дощова, дощ ущух, перейшов собі він.

12 Ц ветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;

Показались квітки на землі, пора соловейка настала, і голос горлиці в нашому краї лунає!

13 П о смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.

Фіґа випустила свої ранні плоди, і розцвілі виноградини пахощі видали. Уставай же, подруго моя, моя красна, й до мене ходи!

14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата. В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.

Голубко моя у розщілинах скельних, у бескіднім сховку, дай побачити мені твоє личко, дай почути мені голосок твій, бо голос твій милий, а личко твоє уродливе!

15 Х ванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.

Ловіть нам лисиці, лисинята маленькі, що ушкоджують нам виноградники, виноградники ж наші у цвіті!

16 В ъзлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.

Мій коханий він мій, я ж його, він пасе між лілеями!

17 Д огде повее дневния хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.

Поки день прохолоду навіє, а тіні втечуть, вернись, мій коханий, стань подібний до сарни чи до молодого оленя в пахучих горах!