1 И Елиу пак проговаряйки рече:

І говорив Елігу та й сказав:

2 С лушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;

Слухайте, мудрі, слова ці мої, ви ж, розважні, почуйте мене!

3 З ащото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.

Бо ухо слова випробовує, а піднебіння їжу куштує.

4 Н ека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.

Виберім право собі, між собою пізнаймо, що добре.

5 З ащото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;

Бо Йов говорив: Я був справедливий, та відкинув Бог право моє.

6 В ъпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.

Чи буду неправду казати за право своє? Без вини небезпечна стріла моя...

7 К ой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,

Чи є такий муж, як цей Йов, що п'є глузування, як воду,

8 И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?

і товаришує з злочинцями, і ходить з людьми беззаконними?

9 З ащото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.

Бо він каже: Нема людині користи, коли її Бог уподобає.

10 С лушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!

Тож вислухайте, ви розумні, мене: Бог далекий від несправедливости, і Всемогутній від кривди!

11 З ащото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.

Бо за чином людини Він їй надолужить, і згідно з своєю дорогою знайде людина заплату!

12 Н аистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.

Тож поправді, не чинить Бог несправедливого, і Всемогутній не скривлює права.

13 К ой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?

Хто землю довірив Йому, і хто на Нього вселенну поклав?

14 А ко прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,

Коли б Він до Себе забрав Своє серце, Свій дух, і Свій подих до Себе забрав,

15 Т о ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.

всяке тіло погинуло б вмить, а людина повернулася б на порох!...

16 С ега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.

Коли маєш ти розум, послухай же це, почуй голос оцих моїх слів:

17 Щ е властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,

Хіба стримувати може ненависник право? І хіба осудити ти зможеш Всеправедного?

18 К ойто казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,

Хіба можна сказати цареві: Негідний, а вельможним: Безбожний?

19 К ойто не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?

Таж Він не звертає уваги на зверхників, і не вирізнює можного перед убогим, бо всі вони чин Його рук,

20 В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават

за хвилину вони помирають, опівночі... Доторкнеться Він можних і гинуть вони, сильний усунений буде рукою не людською.

21 З ащото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.

Бо очі Його на дорогах людини, і Він бачить всі кроки її,

22 Н яма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.

немає темноти, немає і темряви, де б злочинці сховались.

23 П онеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.

Бо людині Він не призначає означений час, щоб ходила до Бога на суд.

24 Б ез дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.

Він сильних ламає без досліду, і ставить на місце їх інших.

25 П рочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.

Бож знає Він їхні діла, оберне вночі і почавлені будуть!

26 У дря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,

Як несправедливих уразить Він їх, на видному місці,

27 П онеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,

за те, що вони відступили від Нього, і не розуміли доріг Його всіх,

28 Т ака че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.

щоб зойк сіромахи спровадити до Нього, бо Він чує благання пригнічених.

29 И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек, -

Коли Він заспокоїть, то хто винуватити буде? Коли Він закриє лице, хто побачить Його? А це робиться і над народом, і над людиною разом,

30 З а да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,

щоб не панував чоловік нечестивий із тих, що правлять за пастку народові.

31 З ащото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;

Бо Богові треба отак говорити: Несу я заслужене, злого робити не буду!

32 К аквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, -

Чого я не бачу, навчи Ти мене; коли кривду зробив я, то більше не буду чинити!

33 Т о трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.

Чи на думку твою надолужить Він це, бо відкинув ти те? Бо вибереш ти, а не я, а що знаєш, кажи!

34 Р азумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:

Мені скажуть розумні та муж мудрий, який мене слухає:

35 И ов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.

Йов говорить немудро, а слова його без розуміння.

36 Ж еланието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.

О, коли б Йов досліджений був аж навіки за відповіді, як злі люди,

37 З ащото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.

бо він додає до свойого гріха ще провину, між нами він плеще в долоні та множить на Бога промови свої...