1 ( По слав. 72). Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.

Псалом Асафів. Поправді Бог добрий ізраїлеві, Бог для щиросердих!

2 А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.

А я, мало не послизнулися ноги мої, мало не посковзнулися стопи мої,

3 З ащото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.

бо лихим я завидував, бачивши спокій безбожних,

4 П онеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.

бо не мають страждання до смерти своєї, і здорове їхнє тіло,

5 Н е са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.

на людській роботі нема їх, і разом із іншими людьми не зазнають вони вдарів.

6 З атова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.

Тому то пиха їхню шию оздоблює, зодягає їх шата насилля,

7 О чите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.

вилазять їм очі від жиру, бажання їхнього серця збулися,

8 П рисмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,

сміються й злосливо говорять про утиск, говорять бундючно:

9 И здигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.

свої уста до неба підносять, а їхній язик по землі походжає!...

10 З атова отбиват се при тях+ людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.

Тому то туди Його люди звертаються, і щедро беруть собі воду

11 И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?

та й кажуть: Хіба Бог те знає, і чи має Всевишній відомість,

12 Е то, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!

як он ті безбожні й безпечні на світі збільшили багатство своє?

13 Н аистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,

Направду, надармо очистив я серце своє, і в невинності вимив руки свої,

14 Т ъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.

і ввесь день я побитий, і щоранку покараний...

15 А ко речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;

Коли б я сказав: Буду так говорить, як вони, то спроневірився б я поколінню синів Твоїх.

16 И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,

і роздумував я, щоб пізнати оте, та трудне воно в очах моїх,

17 Д о като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.

аж прийшов я в Божу святиню, і кінець їхній побачив:

18 Т и наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.

направду, Ти їх на слизькому поставив, на спустошення кинув Ти їх!

19 К ак изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.

Як вони в одній хвилі спустошені, згинули, пощезали від страхів!

20 К акто се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,

Немов сном по обудженні, Господи, образом їхнім погордиш, мов сном по обудженні!

21 Н о тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.

Бо болить моє серце, і в нутрі моїм коле,

22 Д о толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.

а я немов бидло й не знаю, я перед Тобою худобою став!...

23 О баче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.

Та я завжди з Тобою, Ти держиш мене за правицю,

24 Ч рез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.

Ти Своєю порадою водиш мене, і потому до слави Ти візьмеш мене!

25 К ого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.

Хто є мені на небесах, окрім Тебе? А я при Тобі на землі не бажаю нічого!

26 Ч езне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.

Гине тіло моє й моє серце, та Бог скеля серця мого й моя доля навіки,

27 З ащото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.

бо погинуть ось ті, хто бокує від Тебе, понищиш Ти кожного, хто відступить від Тебе!

28 Н о за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.

А я, близькість Бога для мене добро, на Владику, на Господа свою певність складаю, щоб звіщати про всі Твої чини!