1 С лед това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.

Після цього Ісус ходив по Галілеї, не хотів бо ходити по Юдеї, бо юдеї шукали нагоди, щоб убити Його.

2 А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.

А надходило свято юдейське Кучки.

3 З атова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;

І сказали до Нього брати Його: Піди звідси, і йди до Юдеї, щоб і учні Твої побачили вчинки Твої, що Ти робиш.

4 з ащото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.

Тайкома бо не робить нічого ніхто, але сам прагне бути відомий. Коли Ти таке чиниш, то з'яви Себе світові.

5 ( Защото нито братята Му вярваха в Него).

Бо не вірували в Нього навіть брати Його!

6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.

А Ісус промовляє до них: Не настав ще Мій час, але завжди готовий час ваш.

7 В ас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.

Вас ненавидіти світ не може, а Мене він ненавидить, бо Я свідчу про нього, що діла його злі.

8 В ъзлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.

Ідіть на це свято, Я ж іще не піду на це свято, бо не виповнився ще Мій час.

9 И като им рече това, остана си в Галилея.

Це сказавши до них, Він зоставсь у Галілеї.

10 А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.

Коли ж вийшли на свято брати Його, тоді й Сам Він пішов, не відкрито, але ніби потай.

11 Ю деите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?

А юдеї за свята шукали Його та питали: Де Він?

12 И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.

І поголоска велика про Нього в народі була. Одні говорили: Він добрий, а інші казали: Ні, Він зводить з дороги народ...

13 О баче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.

Та відкрито про Нього ніхто не казав, бо боялись юдеїв.

14 Н о като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.

У половині вже свята Ісус у храм увійшов і навчав.

15 З атова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?

І дивувались юдеї й казали: Як Він знає Писання, не вчившись?

16 И сус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.

Відповів їм Ісус і сказав: Наука Моя не Моя, а Того, Хто послав Мене.

17 А ко иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.

Коли хоче хто волю чинити Його, той довідається про науку, чи від Бога вона, чи від Себе Самого кажу Я.

18 К ойто говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.

Хто говорить від себе самого, той власної слави шукає, а Хто слави шукає Того, Хто послав Його, Той правдивий, і в Ньому неправди нема.

19 Н е даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?

Чи ж Закона вам дав не Мойсей? Та ніхто з вас Закона того не виконує. Нащо хочете вбити Мене?

20 Н ародът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?

Народ відповів: Чи Ти демона маєш? Хто Тебе хоче вбити?

21 И сус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.

Ісус відповів і сказав їм: Одне діло зробив Я, і всі ви дивуєтесь.

22 М оисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.

Через це Мойсей дав обрізання вам, не тому, що воно від Мойсея, але від отців, та ви й у суботу обрізуєте чоловіка.

23 А ко се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.

Коли ж чоловік у суботу приймає обрізання, щоб Закону Мойсеєвого не порушити, чого ж ремствуєте ви на Мене, що Я всю людину в суботу вздоровив?

24 Н е съдете по изглед, но съдете справедливо.

Не судіть за обличчям, але суд справедливий чиніть!

25 Т огава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?

Дехто ж з єрусалимлян казали: Хіба це не Той, що Його шукають убити?

26 Е то Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?

Бо говорить відкрито ось Він, і нічого не кажуть Йому. Чи то справді дізналися старші, що Він дійсно Христос?

27 О баче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.

Та ми знаєм Цього, звідки Він. Про Христа ж, коли прийде, ніхто знати не буде, звідки Він.

28 З атова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.

І скликнув у храмі Ісус, навчаючи й кажучи: І Мене знаєте ви, і знаєте, звідки Я. А Я не прийшов Сам від Себе; правдивий же Той, Хто послав Мене, що Його ви не знаєте.

29 А з Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.

Я знаю Його, Я бо від Нього, і послав Мене Він!

30 И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.

Тож шукали вони, щоб схопити Його, та ніхто не наклав рук на Нього, бо то ще не настала година Його.

31 О баче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?

А багато з народу в Нього ввірували та казали: Коли прийде Христос, чи ж Він чуда чинитиме більші, як чинить Оцей?

32 Ф арисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.

Фарисеї прочули такі поголоски про Нього в народі. Тоді первосвященики та фарисеї послали свою службу, щоб схопити Його.

33 И сус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.

Ісус же сказав: Ще недовго побуду Я з вами, та й до Того піду, Хто послав Мене.

34 Щ е ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.

Ви будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете...

35 Н а това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?

Тоді говорили юдеї між собою: Куди це Він хоче йти, що не знайдемо Його? Чи не хоче йти до виселенців між греки, та й греків навчати?

36 К акво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете?

Що за слово, яке Він сказав: Ви будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете?

37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.

А останнього великого дня свята Ісус стояв і кликав, говорячи: Коли прагне хто з вас нехай прийде до Мене та й п'є!

38 А ко някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.

Хто вірує в Мене, як каже Писання, то ріки живої води потечуть із утроби його.

39 А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.

Це ж сказав Він про Духа, що мали прийняти Його, хто ввірував у Нього. Не було бо ще Духа на них, не був бо Ісус ще прославлений.

40 З а туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.

А багато з народу, почувши слова ті, казали: Він справді пророк!

41 Д руги казваха: Нима от Галилея ще эяяя¼begin-paragraph />

Інші казали: Він Христос. А ще інші казали: Хіба прийде Христос із Галілеї?

42 Н е рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?

Чи ж не каже Писання, що Христос прийде з роду Давидового, і з села Віфлеєму, звідкіля був Давид?

43 И така възникна раздор между народа за Него.

Так повстала незгода в народі з-за Нього.

44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.

А декотрі з них мали замір схопити Його, та ніхто не поклав рук на Нього.

45 Т огава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?

І вернулася служба до первосвящеників та фарисеїв, а ті їх запитали: Чому не привели ви Його?

46 С лужителите отговориха: Никога човек не е говорил така.

Відказала та служба: Чоловік ще ніколи так не промовляв, як Оцей Чоловік...

47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?

А їм відповіли фарисеї: Чи й вас із дороги не зведено?

48 П овярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите?

Хіба хто з старших або з фарисеїв увірував у Нього?

49 Н о това простолюдие, което не знае закона проклето е.

Та проклятий народ, що не знає Закону!

50 Н икодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:

Говорить до них Никодим, що приходив до Нього вночі, і що був один із них:

51 Н ашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?

Хіба судить Закон наш людину, як перше її не вислухає, і не дізнається, що вона робить?

52 Т е в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.

Йому відповіли та сказали вони: Чи й ти не з Галілеї? Досліди та побач, що не прийде Пророк із Галілеї.

53 И всеки отиде у дома си. ГЛАВА 8

І до дому свого пішов кожен.