1 С лед това Исус ходеше из Галилея; Той не искаше да ходи из Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
Після цього Ісус ходив по Галілеї, не хотів бо ходити по Юдеї, бо юдеї шукали нагоди, щоб убити Його.
2 А наближаваше юдейският празник Шатроразпъване.
А надходило свято юдейське Кучки.
3 З атова Неговите братя Му казаха: Замини оттук и иди в Юдея, така че и Твоите ученици да видят делата, които вършиш;
І сказали до Нього брати Його: Піди звідси, і йди до Юдеї, щоб і учні Твої побачили вчинки Твої, що Ти робиш.
4 з ащото никой, който сам иска да бъде известен, не върши нищо скришно. Щом вършиш тези дела, изяви Себе Си на света.
Тайкома бо не робить нічого ніхто, але сам прагне бути відомий. Коли Ти таке чиниш, то з'яви Себе світові.
5 З ащото дори и братята Му не вярваха в Него.
Бо не вірували в Нього навіть брати Його!
6 А Исус им каза: Моето време още не е дошло, а вашето време винаги е готово. Исус Христос и Неговите братя
А Ісус промовляє до них: Не настав ще Мій час, але завжди готовий час ваш.
7 В ас светът не може да мрази, а Мене мрази, защото Аз свидетелствам за него, че делата му са нечестиви.
Вас ненавидіти світ не може, а Мене він ненавидить, бо Я свідчу про нього, що діла його злі.
8 И дете вие на празника; Аз все още няма да отида на този празник, защото времето Ми още не се е изпълнило.
Ідіть на це свято, Я ж іще не піду на це свято, бо не виповнився ще Мій час.
9 И като им каза това, остана в Галилея. Исус Христос на празника Шатроразпъване в Йерусалим
Це сказавши до них, Він зоставсь у Галілеї.
10 А когато братята Му бяха отишли на празника, тогава и Той отиде, не явно, а някак си тайно.
Коли ж вийшли на свято брати Його, тоді й Сам Він пішов, не відкрито, але ніби потай.
11 А юдеите Го търсиха на празника и разпитваха: Къде е Онзи?
А юдеї за свята шукали Його та питали: Де Він?
12 И за Него имаше голямо брожение сред народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава хората.
І поголоска велика про Нього в народі була. Одні говорили: Він добрий, а інші казали: Ні, Він зводить з дороги народ...
13 О баче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
Та відкрито про Нього ніхто не казав, бо боялись юдеїв.
14 Н о когато празникът вече се преполовяваше, Исус се изкачи в храма и започна да поучава.
У половині вже свята Ісус у храм увійшов і навчав.
15 З атова юдеите се чудеха и казваха: Как Този знае книга, като не се е учил?
І дивувались юдеї й казали: Як Він знає Писання, не вчившись?
16 Т огава Исус им отговори: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
Відповів їм Ісус і сказав: Наука Моя не Моя, а Того, Хто послав Мене.
17 А ко някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
Коли хоче хто волю чинити Його, той довідається про науку, чи від Бога вона, чи від Себе Самого кажу Я.
18 К ойто говори от себе си, търси своята собствена прослава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истинен и в Него няма неправда.
Хто говорить від себе самого, той власної слави шукає, а Хто слави шукає Того, Хто послав Його, Той правдивий, і в Ньому неправди нема.
19 Н е ви ли даде Моисей закона? Но все пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
Чи ж Закона вам дав не Мойсей? Та ніхто з вас Закона того не виконує. Нащо хочете вбити Мене?
20 Т ълпата отвърна: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
Народ відповів: Чи Ти демона маєш? Хто Тебе хоче вбити?
21 И сус им отговори: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.
Ісус відповів і сказав їм: Одне діло зробив Я, і всі ви дивуєтесь.
22 М оисей ви даде обрязването (не че е от Моисей, а от бащите); и в събота обрязвате човека.
Через це Мойсей дав обрізання вам, не тому, що воно від Мойсея, але від отців, та ви й у суботу обрізуєте чоловіка.
23 А ко се обрязва човек в събота, за да не се наруши Моисеевият закон, на Мене ли се гневите за това, че цял човек направих здрав в събота?
Коли ж чоловік у суботу приймає обрізання, щоб Закону Мойсеєвого не порушити, чого ж ремствуєте ви на Мене, що Я всю людину в суботу вздоровив?
24 Н е съдете по външността, но съдете справедливо.
Не судіть за обличчям, але суд справедливий чиніть!
25 Т огава някои от йерусалимците казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
Дехто ж з єрусалимлян казали: Хіба це не Той, що Його шукають убити?
26 Е то, Той явно говори и нищо не Му казват. Да не би първенците всъщност да знаят, че Този е Христос?
Бо говорить відкрито ось Він, і нічого не кажуть Йому. Чи то справді дізналися старші, що Він дійсно Христос?
27 О баче Този знаем откъде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае откъде е.
Та ми знаєм Цього, звідки Він. Про Христа ж, коли прийде, ніхто знати не буде, звідки Він.
28 З атова Исус, като поучаваше в храма, издигна глас и каза: И Мене познавате, и откъде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
І скликнув у храмі Ісус, навчаючи й кажучи: І Мене знаєте ви, і знаєте, звідки Я. А Я не прийшов Сам від Себе; правдивий же Той, Хто послав Мене, що Його ви не знаєте.
29 А з Го познавам, защото съм от Него и Той Ме е пратил.
Я знаю Його, Я бо від Нього, і послав Мене Він!
30 И така, искаха да Го хванат; но никой не сложи ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
Тож шукали вони, щоб схопити Його, та ніхто не наклав рук на Нього, бо то ще не настала година Його.
31 О баче мнозина от народа повярваха в Него и казваха: Когато дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тези, които Този е извършил?
А багато з народу в Нього ввірували та казали: Коли прийде Христос, чи ж Він чуда чинитиме більші, як чинить Оцей?
32 Ф арисеите чуха, че така мълвял народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
Фарисеї прочули такі поголоски про Нього в народі. Тоді первосвященики та фарисеї послали свою службу, щоб схопити Його.
33 А Исус им каза: Още малко време съм с вас и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
Ісус же сказав: Ще недовго побуду Я з вами, та й до Того піду, Хто послав Мене.
34 Щ е Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете.
Ви будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете...
35 Н а това юдеите казаха помежду си: Къде ще отиде Този, че няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
Тоді говорили юдеї між собою: Куди це Він хоче йти, що не знайдемо Його? Чи не хоче йти до виселенців між греки, та й греків навчати?
36 К акво значат тези думи, които каза: Ще Ме търсите и няма да Ме намерите; и където съм Аз, вие не можете да дойдете? Исус Христос - Извор на живата вода
Що за слово, яке Він сказав: Ви будете шукати Мене, і не знайдете; а туди, де Я є, ви прибути не можете?
37 А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана, издигна глас и каза: Ако някой е жаден, нека дойде при Мен и да пие.
А останнього великого дня свята Ісус стояв і кликав, говорячи: Коли прагне хто з вас нехай прийде до Мене та й п'є!
38 А ко някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както казва Писанието.
Хто вірує в Мене, як каже Писання, то ріки живої води потечуть із утроби його.
39 А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат; защото Святият Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил. Разделението сред народа относно Исус Христос
Це ж сказав Він про Духа, що мали прийняти Його, хто ввірував у Нього. Не було бо ще Духа на них, не був бо Ісус ще прославлений.
40 З атова някои от множеството, които чуха тези думи, казваха: Наистина Този е Пророкът.
А багато з народу, почувши слова ті, казали: Він справді пророк!
41 Д руги казваха: Този е Христос. Някои пък се чудеха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
Інші казали: Він Христос. А ще інші казали: Хіба прийде Христос із Галілеї?
42 Н е казва ли Писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство и от градчето Витлеем, където беше Давид?
Чи ж не каже Писання, що Христос прийде з роду Давидового, і з села Віфлеєму, звідкіля був Давид?
43 И така възникна раздор между народа за Него.
Так повстала незгода в народі з-за Нього.
44 И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не сложи ръце на Него.
А декотрі з них мали замір схопити Його, та ніхто не поклав рук на Нього.
45 Т огава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте?
І вернулася служба до первосвящеників та фарисеїв, а ті їх запитали: Чому не привели ви Його?
46 С лужителите отговориха: Никой не е говорил така, както Този Човек.
Відказала та служба: Чоловік ще ніколи так не промовляв, як Оцей Чоловік...
47 А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
А їм відповіли фарисеї: Чи й вас із дороги не зведено?
48 П овярвал ли е в Него някой от първенците или от фарисеите?
Хіба хто з старших або з фарисеїв увірував у Нього?
49 Н о това простолюдие, което не знае закона, е проклето.
Та проклятий народ, що не знає Закону!
50 Н икодим, който беше един от тях, същият, който по-рано беше ходил при Исус през нощта, им каза:
Говорить до них Никодим, що приходив до Нього вночі, і що був один із них:
51 Н ашият закон осъжда ли човек, преди да го изслуша и да разбере какво върши?
Хіба судить Закон наш людину, як перше її не вислухає, і не дізнається, що вона робить?
52 Т е му отговориха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай писаното и виж, че от Галилея пророк не се издига.
Йому відповіли та сказали вони: Чи й ти не з Галілеї? Досліди та побач, що не прийде Пророк із Галілеї.
53 И всеки отиде у дома си.
І до дому свого пішов кожен.