1 О ще, братя, напомням ви благовестието, което ви проповядвах, което и приехте, в което и стоите,
Звіщаю ж вам, браття, Євангелію, яку я вам благовістив, і яку прийняли ви, в якій і стоїте,
2 ч рез което се и спасявате, ако го държите, според както съм ви го благовестил, освен ако напразно сте повярвали.
Якою й спасаєтесь, коли пам'ятаєте, яким словом я благовістив вам, якщо тільки ви ввірували не наосліп.
3 З ащото първо ви предадох онова, което и приех, че Христос умря за греховете ни според Писанията;
Бо я передав вам найперш, що й прийняв, що Христос був умер ради наших гріхів за Писанням,
4 ч е беше погребан; че беше възкресен на третия ден според Писанията;
і що Він був похований, і що третього дня Він воскрес за Писанням,
5 и че се яви на Кифа, после на дванадесетте,
і що з'явився Він Кифі, потім Дванадцятьом.
6 ч е след това се яви на повече от петстотин братя наведнъж, от които повечето и досега са живи, а някои починаха;
А потім з'явився нараз більше як п'ятистам браттям, що більшість із них живе й досі, а дехто й спочили.
7 ч е после се яви на Яков, тогава на всички апостоли;
Потому з'явився Він Якову, опісля усім апостолам.
8 а от всички най-накрая се яви и на мене, като на някой изтърсак.
А по всіх Він з'явився й мені, мов якому недородкові.
9 З ащото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека, понеже гоних Божията църква.
Я бо найменший з апостолів, що негідний зватись апостолом, бо я переслідував був Божу Церкву.
10 Н о с Божията благодат съм, каквото съм; и дадената ми Негова благодат не беше напразна, но се трудих повече от всички тях - не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен.
Та благодаттю Божою я те, що є, і благодать Його, що в мені, не даремна була, але я працював більше всіх їх, правда не я, але Божа благодать, що зо мною вона.
11 И така, било че аз се трудих повече, било че те, така проповядваме и те, и аз, и вие така сте повярвали. Възкресението на мъртвите
Тож чи я, чи вони, ми так проповідуємо, і так ви ввірували.
12 А ко се проповядва, че Христос е възкресен от мъртвите, как казват някои между вас, че няма възкресение на мъртвите?
Коли ж про Христа проповідується, що воскрес Він із мертвих, як же дехто між вами говорять, що немає воскресення мертвих?
13 А ко няма възкресение на мъртвите, то и Христос не е бил възкресен;
Як немає ж воскресення мертвих, то й Христос не воскрес!
14 и ако Христос не е бил възкресен, то празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра.
оли ж бо Христос не воскрес, то проповідь наша даремна, даремна також віра ваша!
15 П ри това ние се оказваме и лъжесвидетели на Бога, защото свидетелствахме за Бога, че е възкресил Христос, Когото Той не е възкресил, ако мъртвите не се възкресяват.
Ми знайшлися б тоді неправдивими свідками Божими, бо про Бога ми свідчили, що воскресив Він Христа, Якого Він не воскресив, якщо не воскресають померлі.
16 З ащото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен;
Бо як мертві не воскресають, то й Христос не воскрес!
17 и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си.
Коли ж бо Христос не воскрес, тоді віра ваша даремна, ви в своїх ще гріхах,
18 Т огава и тези, които са починали в Христос, са погинали.
тоді то загинули й ті, що в Христі упокоїлись!
19 А ко само в този живот се надяваме на Христос, то от всички човеци ние сме най-много за съжаление.
Коли ми надіємося на Христа тільки в цьому житті, то ми найнещасніші від усіх людей!
20 Н о сега Христос е бил възкресен, първият плод от починалите.
Та нині Христос воскрес із мертвих, первісток серед покійних.
21 П онеже както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите.
Смерть бо через людину, і через Людину воскресення мертвих.
22 З ащото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят.
Бо так, як в Адамі вмирають усі, так само в Христі всі оживуть,
23 Н о всеки на своя ред: Христос - първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови.
кожен у своєму порядку: первісток Христос, потім ті, що Христові, під час Його приходу.
24 Т огава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт и сила.
А потому кінець, коли Він передасть царство Богові й Отцеві, коли Він зруйнує всякий уряд, і владу всяку та силу.
25 З ащото Той трябва да царува, докато положи всички врагове под краката Си.
Бо належить Йому царювати, аж доки Він не покладе всіх Своїх ворогів під ногами Своїми!
26 И смъртта, най-последният враг, и тя ще бъде унищожена,
Як ворог останній смерть знищиться,
27 з ащото Бог "е покорил всичко под краката Му". А когато казва, че всичко е вече покорено (явно с изключение на Този, Който Му е покорил всичко),
бо під ноги Його Він усе впокорив. Коли ж каже, що впокорено все, то ясно, що все, окрім Того, Хто впокорив Йому все.
28 к огато Му бъде покорено всичко, тогава и Сам Синът ще се покори на Този, Който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.
А коли Йому все Він упокорить, тоді й Сам Син упокориться Тому, Хто все впокорив Йому, щоб Бог був у всьому все.
29 И наче какво ще правят тези, които се кръщават заради мъртвите? Ако мъртвите изобщо не се възкресяват, защо се кръщават заради тях?
Бо що зроблять ті, хто христяться ради мертвих? Коли мертві не воскресають зовсім, то нащо вони ради мертвих і христяться?
30 З ащо и ние се излагаме на опасност всеки час?
Для чого й ми повсякчас наражаємось на небезпеки?
31 Б ратя, с похвалата, с която се гордея заради вас в Христос Исус, нашия Господ, аз всеки ден умирам.
Я щодень умираю. Так свідчу, браття, вашою хвалою, що маю її в Христі Ісусі, Господі нашім.
32 А ко, по човешки казано, съм се борил със зверове в Ефес, какво ме ползва? Ако мъртвите не се възкресяват, "нека ядем и пием, защото утре ще умрем".
Коли я зо звірами боровся в Ефесі, яка мені по-людському користь, коли мертві не воскресають? Будем їсти та пити, бо ми взавтра вмрем!...
33 Н е се заблуждавайте. "Лошите другари покваряват добрите нрави."
Не дайте себе звести, товариство лихе псує добрі звичаї!
34 О трезвете се, за да живеете според правдата, и не съгрешавайте, защото някои от вас не познават Бога. Това казвам, за да се засрамите. Възкресението на тялото
Протверезіться правдиво, та й не грішіть, бо деякі Бога не знають, говорю вам на сором!
35 Н о някой ще каже: Как се възкресяват мъртвите? И с какво тяло ще дойдат?
Але дехто скаже: Як мертві воскреснуть? І в якім тілі прийдуть?
36 Б езумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.
Нерозумний, що ти сієш, те не оживе, як не вмре.
37 И когато го сееш, не посяваш тялото, което ще поникне, а голо зърно, каквото се случи, пшенично или някое друго;
І коли сієш, то сієш не тіло майбутнє, але голе зерно, яке трапиться, пшениці або чого іншого,
38 н о Бог му дава тяло, каквото му е угодно, и на всяко семе собственото му тяло.
і Бог йому тіло дає, як захоче, і кожному зерняті тіло його.
39 В сяка плът не е еднаква; една е плътта на човеците, а друга на животните, друга пък на птиците и друга на рибите.
Не кожне тіло однакове тіло, але ж інше в людей, та інше тіло в скотини, та інше тіло в пташок, та інше у риб.
40 И ма и небесни тела, и земни тела; друга е обаче славата на небесните, а друга на земните.
Є небесні тіла й тіла земні, але ж інша слава небесним, а інша земним.
41 Е дин е блясъкът на слънцето, друг е блясъкът на луната и друг е блясъкът на звездите; а и звезда от звезда се различава по блясък.
Інша слава для сонця, та інша слава для місяця, та інша слава для зір, бо зоря від зорі відрізняється славою!
42 Т ака е и възкресението на мъртвите. Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление;
Так само й воскресення мертвих: сіється в тління, в нетління встає,
43 с ее се в безчестие, възкръсва в слава; сее се в немощ, възкръсва в сила;
сіється в неславу, у славі встає, сіється в немочі, у силі встає,
44 с ее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. Ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло.
сіється тіло звичайне, встає тіло духовне. Є тіло звичайне, є й тіло духовне.
45 Т ака е и писано: "Първият човек Адам стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.
Так і написано: Перша людина Адам став душею живою, а останній Адам то дух оживляючий.
46 О баче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното.
Та не перше духовне, але звичайне, а потім духовне.
47 П ървият човек е от земята - от пръст; вторият човек е от небето.
Перша людина з землі, земна, друга Людина із неба Господь.
48 К акъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните.
Який земний, такі й земні, і Який небесний, такі й небесні.
49 И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
І, як носили ми образ земного, так і образ небесного будемо носити.
50 А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетленното.
І це скажу, браття, що тіло й кров посісти Божого Царства не можуть, ані тління нетління не посяде.
51 Е то, една тайна ви казвам: Не всички ще починем, но всички ще се изменим,
Ось кажу я вам таємницю: не всі ми заснемо, та всі перемінимось,
52 в един миг, докато трепне око, при последната тръба; защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, и ние ще се изменим.
раптом, як оком змигнути, при останній сурмі: бо засурмить вона і мертві воскреснуть, а ми перемінимось!...
53 З ащото това, тленното, трябва да се облече в нетление и това, смъртното, да се облече в безсмъртие.
Мусить бо тлінне оце зодягнутись в нетління, а смертне оце зодягтися в безсмертя.
54 А когато това, тленното, се облече в нетление и това, смъртното, се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: "Погълната бе смъртта победоносно."
А коли оце тлінне в нетління зодягнеться, і оце смертне в безсмертя зодягнеться, тоді збудеться слово написане: Поглинута смерть перемогою!
55 " О, смърт, къде ти е победата? О, смърт, къде ти е жилото?"
Де, смерте, твоя перемога? Де твоє, смерте, жало?
56 Ж илото на смъртта е грехът и силата на греха е законът;
Жало ж смерти то гріх, а сила гріха то Закон.
57 н о да благодарим на Бога, Който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
А Богові дяка, що Він Господом нашим Ісусом Христом перемогу нам дав.
58 З атова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте винаги в Господнето дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е напразен.
Отож, брати любі мої, будьте міцні, непохитні, збагачуйтесь завжди в Господньому ділі, знаючи, що ваша праця не марнотна у Господі!