1 Г осподният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.
І був Божий ковчег у филистимській землі сім місяців.
2 Т огава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му?
І покликали филистимляни жерців та ворожбитів, говорячи: Що робити з Господнім ковчегом? Скажіть нам, як відіслати його на його місце?
3 А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израелевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас.
А ті сказали: Якщо ви відсилаєте ковчега Ізраїлевого Бога, то не відсилайте його порожньо, але конче принесіть Йому жертву за провину, тоді будете вилікувані, і ви пізнаєте, чому не відступає Його рука від вас.
4 И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви.
І ті спитали: Яка ж та жертва за провину, що ми принесемо Йому? А ті відказали: За числом филистимських володарів п'ять золотих болячок та п'ять золотих мишей. Бо одна пораза для всіх вас та для ваших володарів.
5 З атова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израелевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви.
І зробіть подоби ваших болячок та подоби ваших мишей, що вигублюють землю, і воздайте славу Ізраїлевому Богові, може Він полегчить Свою руку з-над вас і з-над ваших богів та з-над вашого краю.
6 И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли?
І чого ви будете робити запеклими свої серця, як робили запеклим серце своє Єгипет та фараон? Чи ж не тоді, як Він чинив дивні речі з ними, не відпустили їх, і вони пішли?
7 И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома.
А тепер візьміть, і зробіть одного нового воза, і візьміть дві дійні корові, що на них не накладалося ярма, і запряжіть ті корови до воза, а їхні телята відведете від них додому.
8 Т огава вземете Господния ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете.
І візьмете Господнього ковчега, та й поставите його на воза, а золоті речі, що ви принесете Йому жертвою за провину, покладете в скрині збоку її. І відпустите його, і він піде.
9 Т огава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава Господ ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно.
І побачите: Якщо він увійде до Бет-Шемешу дорогою до своєї границі, він зробив нам це велике зло. А якщо ні, то пізнаємо, що не його рука доторкнулася нас, випадок то був нам.
10 М ъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.
І зробили ті люди так. І взяли вони дві дійні корові, і запрягли їх до воза, а їхніх телят замкнули вдома.
11 П оставиха в колата Господния ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.
І поставили вони Господнього ковчега на воза, і скриню, і золоті миші, і подоби їхніх болячок.
12 И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.
І корови пішли просто дорогою до Бет-Шемешу. Ішли вони однією битою дорогою та все ревли, і не відхилялися ні праворуч, ні ліворуч. А филистимські володарі йшли за ними аж до границі Бет-Шемешу.
13 А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.
А люди Бет-Шемешу жали пшеницю в долині. І звели вони очі свої та й побачили ковчега, і зраділи, що побачили!
14 К олата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на Господа.
А віз увійшов на поле бетшемешанина Ісуса, та й став там, а там був великий камінь. І вони накололи дров із воза, а корів принесли цілопаленням для Господа.
15 Т огава левитите свалиха Господния ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на Господа.
А Левити зняли Господнього ковчега та скриню, що була з ним, що в нім були золоті речі, та й поставили при великому камені. А люди Бет-Шемешу принесли цілопалення, і приносили того дня жертви для Господа.
16 А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден.
А п'ять филистимських володарів бачили це, і вернулися того дня до Екрону.
17 А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на Господа в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон;
А оце ті золоті болячки, що филистимляни звернули Господеві жертвою за провину: одна за Ашдод, одна за Газу, одна за Ашкелон, одна за Ґат, одна за Екрон.
18 а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък, на който положиха Господния ковчег - камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.
А золоті миші були за числом усіх филистимських міст п'ятьох володарів, від міста твердинного й аж до безмурного села, і аж до великого каменя, що на ньому поставили Господнього ковчега, і він знаходиться аж до цього дня на полі бет-шемешанина Ісуса.
19 Н о Господ порази ветсемеските мъже за това, че погледнаха в Господния ковчег - петдесет хиляди и седемдесет мъже бяха убити; и народът плака, защото Господ ги порази с голямо изтребление.
І вдарив Господь людей Бет-Шемешу, бо вони заглядали в Господній ковчег. І вибив Він між народом п'ятдесят тисяч чоловіка та сімдесят чоловіка. І був народ у жалобі, бо Господь ударив народ великою поразкою.
20 В етсемеските мъже си казаха: Кой може да застане пред Господа, пред този свят Бог? И при кого от нас да отиде Той?
І сказали люди Бет-Шемешу: Хто зможе стати перед лицем Господа, Того Бога Святого? І до кого Він піде від нас?
21 П осле изпратиха вестоносци до кириатиаримските жители да им кажат: Филистимците върнаха Господния ковчег; елате и го вземете при себе си.
І вони послали послів до мешканців Кір'ят-Єаріму, говорячи: Филистимляни вернули Господнього ковчега. Зійдіть, знесіть його до себе.