1 ( По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

Пісня прочан. Як вертався Господь із полоном Сіону, то були ми немов би у сні...

2 Т огава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

Наші уста тоді були повні веселощів, а язик наш співання! Казали тоді між народами: Велике вчинив Господь з ними!

3 Г оспод извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

Велике вчинив Господь з нами, були радісні ми!

4 В ърни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

Вернися ж із нашим полоном, о Господи, немов ті джерела, на південь!

5 О нези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

Хто сіє з слізьми, зо співом той жне:

6 О нзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.

все ходить та плаче, хто носить торбину насіння на посів, та вернеться з співом, хто носить снопи свої!