1 ( По слав. 125.) Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват.

(O cîntare a treptelor.) Cînd a adus Domnul înapoi pe prinşii de război ai Sionului, parcă visam.

2 Т огава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни - с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши Господ за тях.

Atunci gura ne era plină de strigăte de bucurie, şi limba de cîntări de veselie. Atunci se spunea printre neamuri:,, Domnul a făcut mari lucruri pentru ei!``

3 Г оспод извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.

Da, Domnul a făcut mari lucruri pentru noi, şi deaceea sîntem plini de bucurie.

4 В ърни, Господи, пленниците ни като потоците в южните страни.

Doamne, adu înapoi pe prinşii noştri de război, ca pe nişte rîuri în partea de miază zi!

5 О нези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат.

Cei ce samănă cu lăcrămi, vor secera cu cîntări de veselie.

6 О нзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.

Cel ce umblă plîngînd, cînd aruncă sămînţa, se întoarce cu veselie, cînd îşi strînge snopii.