1 Б ратя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.

Fraţii mei, să nu fiţi mulţi învăţători, căci ştiţi că vom primi o judecată mai aspră.

2 З ащото ние всички в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.

Toţi greşim în multe feluri. Dacă nu greşeşte cineva în vorbire, este un om desăvîrşit, şi poate să-şi ţină în frîu tot trupul.

3 Е то, ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.

De pildă, dacă punem cailor frîul în gură, ca să ne asculte, le cîrmuim tot trupul.

4 Е то, и корабите, ако и да са толкова големи и са тласкани от силните ветрове, пак с едно мъничко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.

Iată, şi corăbiile, cît de mari sînt, şi, măcar că sînt mînate de vînturi iuţi, totuş sînt cîrmuite de o cîrmă foarte mică, după gustul cîrmaciului.

5 Т ака и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, а колко много дърва запалва!

Tot aşa şi limba, este un mic mădular, şi se făleşte cu lucruri mari. Iată, un foc mic ce pădure mare aprinde!

6 А езикът е огън, цял свят от нечестие. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.

Limba este şi ea un foc, este o lume de nelegiuiri. Ea este aceea dintre mădularele noastre, care întinează tot trupul şi aprinde roata vieţii, cînd este aprinsă de focul gheenei.

7 З ащото всякакъв вид зверове, птици, влечуги и морски животни се укротяват и са били укротени от човечеството,

Toate soiurile de fiare, de păsări, de tîrîtoare, de vieţuitoare de mare se îmblînzesc, şi au fost îmblînzite de neamul omenesc,

8 н о езика никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.

dar limba niciun om n'o poate îmblînzi. Ea este un rău, care nu se poate înfrîna, este plină de o otravă de moarte.

9 С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!

Cu ea binecuvîntăm pe Domnul, şi Tatăl nostru, şi tot cu ea blestemăm pe oameni cari sînt făcuţi după asemănarea lui Dumnezeu.

10 О т същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така.

Din aceeaş gură iese şi binecuvîntarea şi blestemul! Nu trebuie să fie aşa, fraţii mei!

11 И зворът пуска ли от същия отвор сладка и горчива вода?

Oare din aceeaş vînă a izvorului ţîşneşte şi apă dulce şi apă amară?

12 В ъзможно ли е, братя мои, смокинята да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Мъдростта на небето

Fraţii mei, poate oare un smochin să facă măsline, sau o viţă să facă smochine? Nici apa sărată nu poate da apă dulce.

13 К ой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта.

Cine dintre voi este înţelept şi priceput? Să-şi arate, prin purtarea lui bună, faptele făcute cu blîndeţa înţelepciunii!

14 Н о ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината.

Dar dacă aveţi în inima voastră pizmă amară şi un duh de ceartă, să nu vă lăudaţi şi să nu minţiţi împotriva adevărului.

15 Т ова не е мъдрост, която слиза отгоре, а е земна, животинска, бесовска;

Înţelepciunea aceasta nu vine de sus, ci este pămîntească, firească (Greceşte: sufletească.), drăcească.

16 з ащото където има завист и свадливост, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.

Căci acolo unde este pizmă şi duh de ceartă, este tulburare şi tot felul de fapte rele.

17 Н о мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, сговорчива, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.

Înţelepciunea care vine de sus, este, întîi, curată, apoi pacinică, blîndă, uşor de înduplecat, plină de îndurare şi de roduri bune, fără părtinire, nefăţarnică.

18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.

Şi roada neprihănirii este sămănată în pace pentru cei ce fac pace.