1 И Йов продължи още беседата си, като казваше:

Iov a luat din nou cuvîntul în pilde, şi a zis:

2 О , да бях както в предишните месеци, както в дните, когато Бог ме пазеше,

Oh! cum nu pot să fiu ca în lunile trecute, ca în zilele cînd mă păzea Dumnezeu,

3 к огато светилникът Му светеше на главата ми и със светлината Му ходех в тъмнината;

cînd candela Lui strălucea deasupra capului meu, şi Lumina lui mă călăuzea în întunerec!

4 к акто бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;

Cum nu sînt ca în zilele puterii mele, cînd Dumnezeu veghea ca un prieten peste cortul meu,

5 к огато Всемогъщият беше още с мен и децата ми бяха около мене;

cînd Cel Atotputernic încă era cu mine, şi cînd copiii mei stăteau în jurul meu;

6 к огато миех стъпките си с масло и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!

cînd mi se scăldau paşii în smîntînă, şi stînca vărsa lîngă mine pîraie de untdelemn!

7 К огато през града излизах на портата и приготвях седалището си на пазара.

Dacă ieşeam să mă duc la poarta cetăţii, şi dacă îmi pregăteam un scaun în piaţă,

8 М ладите, като ме гледаха, се криеха и старците ставаха и стояха прави;

tinerii se trăgeau înapoi la apropierea mea, bătrînii se sculau şi stăteau în picioare.

9 п ървенците се въздържаха от говорене и слагаха ръка на устата си;

Mai marii îşi opriau cuvîntările, şi îşi puneau mîna la gură.

10 г ласът на началниците замлъкваше и езикът им залепваше за небцето им;

Glasul căpeteniilor tăcea, şi li se lipea limba de cerul gurii.

11 у хо, като ме чуеше, ме облажаваше и око, като ме виждаше, свидетелстваше за мене;

Urechea care mă auzea, mă numea fericit, ochiul care mă vedea mă lăuda.

12 з ащото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.

Căci scăpam pe săracul care cerea ajutor, şi pe orfanul lipsit de sprijin.

13 Б лагословението от този, който беше близо до загиване, идваше за мен; и аз веселях сърцето на вдовицата.

Binecuvîntarea nenorocitului venea peste mine, umpleam de bucurie inima văduvei.

14 О бличах правдата и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.

Mă îmbrăcam cu dreptatea şi -i slujeam de îmbrăcăminte, neprihănirea îmi era manta şi turban.

15 А з бях очи на слепия и крака на хромия.

Orbului îi eram ochi, şi şchiopului picior.

16 Б ях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия за мене.

Celor nenorociţi le eram tată, şi cercetam pricina celui necunoscut.

17 Т рошех челюстите на несправедливия и изтеглях лова от зъбите му.

Rupeam falca celui nedrept, şi -i smulgeam prada din dinţi.

18 Т огава казвах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат, както пясъкът.

Atunci ziceam:,În cuibul meu voi muri, zilele mele vor fi multe ca nisipul.

19 К оремът ми е прострян към водите; и росата намокря цяла нощ клоните ми.

Apa va pătrunde în rădăcinile mele, roua va sta toată noaptea peste ramurile mele.

20 С лавата ми зеленее още в мен; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.

Slava mea va înverzi neîncetat, şi arcul îmi va întineri în mînă.`

21 Х ората чакаха да ме слушат и мълчаха, за да чуят съветите ми.

Oamenii mă ascultau şi aşteptau, tăceau înaintea sfaturilor mele.

22 С лед моите думи те не прибавяха нищо; словото ми капеше върху тях;

După cuvîntările mele, niciunul nu răspundea, şi cuvîntul meu era pentru toţi o rouă binefăcătoare.

23 о чакваха ме като дъжд и устата им зееха като за пролетен дъжд.

Mă aşteptau ca pe ploaie, căscau gura ca după ploaia de primăvară.

24 У смихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да помрачат светлостта на лицето ми.

Cînd li se muia inima, le zîmbeam. şi nu puteau izgoni seninătatea de pe fruntea mea.

25 И збирах пътя към тях и седях пръв помежду им, и живеех като цар сред войската, като онзи, който утешава наскърбените.

Îmi plăcea să mă duc la ei, şi mă aşezam în fruntea lor; eram ca un împărat în mijlocul unei oştiri, ca un mîngîietor lîngă nişte întristaţi.