1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

Femeia înţeleaptă îşi zideşte casa, iar femeia nebună o dărîmă cu înseşi mînile ei. -

2 К ойто ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

Cine umblă cu neprihănire, se teme de Domnul, dar cine apucă pe căi strîmbe, Îl nesocoteşte. -

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

În gura nebunului este o nuia pentru mîndria lui, dar pe înţelepţi îi păzesc buzele lor. -

4 К ъдето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

Unde nu sînt boi, ieslea rămîne goală, dar puterea boilor aduce belşug de roduri. -

5 В ерният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

Un martor credincios nu minte, dar un martor mincinos spune minciuni.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

Batjocoritorul caută înţelepciunea şi n'o găseşte, dar pentru omul priceput ştiinţa este lucru uşor. -

7 О тмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

Depărtează-te de nebun, căci nu pe buzele lui vei găsi ştiinţa. -

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

Înţelepciunea omului chibzuit îl face să vadă pe ce cale să meargă, dar nebunia celor nesocotiţi îi înşală pe ei înşişi. -

9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

Cei nesocotiţi glumesc cu păcatul, dar între cei fără prihană este bunăvoinţă. -

10 С ърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

Inima îşi cunoaşte necazurile, şi nici un străin nu se poate amesteca în bucuria ei. -

11 К ъщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

Casa celor răi va fi nimicită, dar cortul celor fără prihană va înflori. -

12 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

Multe căi pot părea bune omului, dar la urmă se văd că duc la moarte. -

13 Д аже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

De multe ori chiar în mijlocul rîsului inima poate fi mîhnită, şi bucuria poate sfîrşi prin necaz. -

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

Cel cu inima rătăcită se satură de căile lui, şi omul de bine se satură şi el de ce este în el. -

15 П ростият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

Omul lesne crezător crede orice vorbă, dar omul chibzuit ia seama bine cum merge. -

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

Înţeleptul se teme şi se abate dela rău, dar nesocotitul este îngîmfat şi fără frică. -

17 И збухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

Cine este iute la mînie face prostii, şi omul plin de răutate se face urît. -

18 Б езумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

Cei proşti au parte de nebunie, dar oamenii chibzuiţi sînt încununaţi cu ştiinţă. -

19 З лите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

Cei răi se pleacă înaintea celor buni, şi cei nelegiuiţi înaintea porţilor celui neprihănit. -

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

Săracul este urît chiar şi de prietenul său, dar bogatul are foarte mulţi prieteni. -

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

Cine dispreţuieşte pe aproapele său face un păcat, dar ferice de cine are milă de cei nenorociţi. -

22 Н е се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

În adevăr ceice gîndesc răul se rătăcesc. dar ceice gîndesc binele lucrează cu bunătate şi credincioşie.

23 О т всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

Oriunde se munceşte este şi cîştig, dar oriunde numai se vorbeşte, este lipsă. -

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

Bogăţia este o cunună pentru cei înţelepţi, dar cei nesocotiţi n'au altceva decît nebunie. -

25 В ерният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

Martorul care spune adevărul scapă suflete, dar cel înşelător spune minciuni. -

26 В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

Cine se teme de Domnul are un sprijin tare în El, şi copiii lui au un loc de adăpost la El. -

27 С трахът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

Frica de Domnul este un izvor de viaţă, ea ne fereşte de cursele morţii. -

28 К огато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

Mulţimea poporului este slava împăratului, lipsa poporului este pieirea voivodului. -

29 К ойто не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

Cine este încet la mînie are multă pricepere, dar cine se aprinde iute, face multe prostii. -

30 Т ихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

O inimă liniştită este viaţa trupului, dar prizma este putrezirea oaselor. -

31 К ойто угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

Cine asupreşte pe sărac, batjocoreşte pe Ziditorul său, dar cine are milă de cel lipsit, cinsteşte pe Ziditorul său. -

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

Cel rău este doborît de răutatea lui, dar cel neprihănit chiar şi la moarte trage nădejde. -

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

Înţelepciunea se odihneşte într'o inimă pricepută, dar în mijlocul celor nesocotiţi ea se dă de gol. -

34 П равдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

Neprihănirea înalţă pe un popor, dar păcatul este ruşinea popoarelor. -

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.

Un împărat are plăcere de un slujitor chibzuit, dar pe cel de ocară, îl atinge mînia lui.