1 В сяка мъдра жена съгражда дома си, а безумната го събаря със собствените си ръце.

2 К ойто ходи в правотата си, се бои от Господа; а опакият в пътищата си Го презира.

3 В устата на безумния има пръчка за гордостта му, а устните на мъдрите ще ги пазят.

4 К ъдето няма волове, яслите са чисти, но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 В ерният свидетел няма да лъже, а лъжливият свидетел диша лъжи.

6 П рисмивателят търси мъдрост и не я намира, а за разумния учението е лесно.

7 О тмини безумния човек, щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 М ъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, а глупостта на безумните е да заблуждават.

9 У глупците живее вина, а между праведните има Божие благоволение.

10 С ърцето познава своята си горест и чужд не участва в неговата радост.

11 К ъщата на нечестивите ще бъде съборена, а шатърът на праведните ще благоденства.

12 И ма път, който се вижда прав на човека, но краят му е пътища към смърт.

13 Д аже и сред смеха сърцето си има болката и краят на веселието е тегота.

14 Р азвратният по сърце ще се насити от своите пътища, а добрият човек ще се насити от себе си.

15 П ростият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 М ъдрият се бои и се отклонява от злото, а безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 И збухливият човек постъпва несмислено и зломислещият е мразен.

18 Б езумните наследяват глупост, а благоразумните се увенчават със знание.

19 З лите се кланят пред добрите и нечестивите - при портите на праведния.

20 С иромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.

21 К ойто презира ближния си, съгрешава, а който показва милост към сиромасите, е блажен.

22 Н е се ли заблуждават онези, които измислят зло? А милост и вярност ще се показват към тези, които измислят добро.

23 О т всеки труд има полза, а от бъбренето с устните - само оскъдност.

24 Б огатството на мъдрите е венец за тях, а глупостта на безумните е винаги глупост.

25 В ерният свидетел избавя души, а който издиша лъжи, е цяла измама.

26 В страха от Господа има силна увереност и Неговите деца ще имат прибежище.

27 С трахът от Господа е извор на живот, за да се отдалечава човек от примките на смъртта.

28 К огато народът е многоброен, слава е за царя, а когато народът е малоброен, съсипване е за княза.

29 К ойто не се гневи бързо, показва голямо благоразумие, а който лесно се гневи, проявява безумие.

30 Т ихо сърце е живот на тялото, а разяреността е гнилост на костите.

31 К ойто угнетява бедния, нанася укор на Създателя, а който е милостив към бедните, показва почит към Него.

32 Н ечестивият е смазан във време на бедствието си, а праведният и в смъртта си има упование.

33 В сърцето на разумния мъдростта почива, а между безумните тя се явява.

34 П равдата възвисява народ, а грехът е позор за племената.

35 Б лаговолението на царя е към разумния слуга, а яростта му - против онзи, който докарва срам.